Северна песен
- Май
- Обручение
- Не питай
- Среднощният вятър
- Последен бисер
- Първият сняг
- Солвейг
- Спомен
- Есенен здрач
- Твойта песен
- Скръб
- Горско видение
- Теменуга
- Синьо цвете
- Песен за лунните щерки
- Нощна арфа
- Орхидея
- Над морето
- Лунен воал
- Вечер
- Отражение
- Песен без думи
- Вечерен звън
- Малка елегия
- Самота
- Скитнишка песен
- Малка балада
- Русалка
- Скитнишка балада
- Магесана гора
- Вълшебно було
- Въпрос
- Горският чар
- Росен
- Вълшебна нощ
- Неземен бисер
- Малка повест
- Тръстика
- Шумът на реката
- Далечен живот
- Горски полъх
- Трепетлика
- Северна песен
- Скитнишки напев
- През зимна нощ
- Тъга
- Зимен сън
- Скитнишки завет
Отплувай, моя бледна пролет,
запей от кораба си бял,
не слушай, че назад те молят
слова на обич и печал.
Върни се ти у родна пристан
под многоцветни небеса,
де в радост е денят разлистен,
нощта — в блаженство и роса.
Невинна, волна като славей
живей по вейки и треви,
допей последното прощавай
и всичко друго забрави.
За тебе чужд бе моя север,
покой заслушан тук цари,
приспивни призрачни напеви
шумят в бездънните гори.
Завей ли северният вятър
из твойте южни лесове,
не спомняй в песента позната,
че с горест някой те зове.
|
Това произведение е oбществено достояние в България, САЩ и всички други страни с времетраене на авторското право 70 години след смъртта на автора или по-малко. |