Страдающий пътник
| Страдающий пътник Автор: Иван Вазов |
Ба! Не ще да падна като клас отсечен
в туй море бурливо, дето съм увлечен,
аз не ща умра!
Аз напред ща бягам през вълни, през бури,
всяка пречка в път мой ще да се катури
и не ща се спра!
Светските неволи, скърби нетърпими
ми живот съядат и скъсяват дни ми,
мойте млади дни!
Ала аз ща тичам, та докат живея,
на съдбата люта в лице ща се смея,
на вси и злини!
Що да правя друго? Нали съм създаден,
за да бъда смазан, жален, гол и гладен,
и нещастен роб?
Дето да се скитам, мене ми се чува
нещо и в тъй… зловещо, като че казува:
„Тоя свят е гроб!“
Но в море бряг има, оазис — в пустиня,
тъй и в нашта жизън на скръбта робиня
зра надежда аз!
И тъй с таз надежда, лъжна н злощадна,
се напред ща бягам; но не ща да падна
кат отсечен клас!
|
Това произведение е oбществено достояние в България, САЩ и всички други страни с времетраене на авторското право 70 години след смъртта на автора или по-малко. |