Дунав (Иван Вазов)

От Уикиизточник
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други материали със заглавие Дунав (Иван Вазов).

Дунав
Автор: Иван Вазов
1870, ноември 14…

Ах, лей се, Дунаве широк, безбродий,
прехвърляй сеюи вълни пенливи, горди —
        величествен е твоят вид!
 
Ала защо ли си тъй развилнений
между брежищата други път засмени,
        но днес по изглед жаловит?
 
Защо ти са водите тъй пенливи
защо са тъй размътени, дъжливи
        и гневно плискат твоят бряг?
 
Защо изскачаш ти извън леглото?
Защо си мръщиш жалостно челото?
        Защо си мрачен, Дунав драг?
 
Ах, ти през девет ми гори високи
течеш; през девет ми поля широки
        далеч от чуждите страни —
 
оттам, где из цветущите брежища
сестра ти Райна с шум се още вижда
        де влече кървави вълни…
 
Дали не си чул нейното риданье?
Дали не си видял със трепетанье
        води й багрени със кръв?
 
И бягаш, Дунаве, през три столици
със ужас в тия мирните граници
        уплашений от глед такъв?
 
Кажи ми, Дунаве, с твой глас бурливий
дали и занапред в този мир красивий
        ще се така свирепствува.
 
На злоба и смъртта престрашний гений?
Надълго ли щът бъдат кърви лени
        на най-изрядни същества?
 
Преста ли ще злочестото сираче
с вдовица клета жалостно да плаче
        за свой убит бащица в бой?…
 
И докога въздишки с плачовете
щът се издигат даже до небето
        на тез, що губят милий свой?
 
И майка, сълзи кат пролива
да търси свойта рожба обичлива
        из кървавите трупове?
 
И младата, що годенику китка
кат вие, чака, чака го от битка
        с разтупано… вряло… сърце.
 
Приима вест ужасна: той загина!…
Но думай, Дунаве, дали начина
        денят, що в божий хубав мир
 
намясто огън и желязо адино
да се възцари всъде съгласье братско
        наука, щастие и мир?
… … … … … … … … … … … … … … … …

Обществено достояние Това произведение е oбществено достояние в България, САЩ и всички други страни с времетраене на авторското право 70 години след смъртта на автора или по-малко.