| 1871, февруари 13, Олтеница - Стихотворението е писано по повод Френско-пруската война (1870–1871) и е отпечатано от Любен Каравелов във в. Свобода през 1871 г.
|
Днес ненадейна е епоха,
благоприятна зарад нас;
днес редки времена дойдоха
за всеки един народ със свяс.
Великите дела, що стават,
се без промяна във светът:
на някои уроци дават,
на други за свобода път;
тоз лее кръв за народна слава,
друг мре във бой, в огън и в дим —
за волност всеки днес въстава;
а ние сѐ стоим, стоим!
Падна големият притеснител
и удушвачът на волността;
падна тиранският подкрепител,
който се бореше със съвестта.
Внукът Бонапартов недостойни,
гладникът за слава и за кръв —
падна на полята Седански бойни,
като роб на врагът се предаде пръв!
Но французкият юнак се храбро бори
против своят враг неукротим,
„Победа или смърт“ — той говори;
а ние сѐ стоим, стоим!
Славяни, рождени братия наши,
за страшен бой се готоват
против тевтонството, кое ги плаши,
за да ги махне от светът.
Тия помежду си са се съгласили
с оружие и с умствени знак
да скършат с младите си сили
яремът на своят стари враг;
па и нас тия одързостяват
от турци да се освободим;
съвет умни тия ни подават,
а ние сѐ стоим, стоим!
Русия, наша сестра велика,
дали ще да ни подкрепи?
О, не! Да почнем ние славна битка —
не би могла тя да утърпи.
Братски ще русинът нам да помогне,
фръкна ще сърбин кат сокол
и черногорец млад ще скокне;
а румънинът е наш сърцебол!
Цял изток с нази ще въстане
против Христовият враг непримирим
и бог, и векът нас ще брани;
и ние сѐ стоим, стоим!
Студени книжници, митари
се сбират недалече от нас,
та в своите мъртви олтари
мъчат се волният да удушат глас.
Ние чакаме от тях спасение
и питаме ги: „Какво? Какво?“
А тия ни постоянно гощават
със туй проклето Statu quo!
А гласът на братията ни, що страдат,
нас вика там да ги спасим!
Доколе турци нас ще владат?
Доколе ние ще да стоим!?
|
Това произведение е oбществено достояние в България, САЩ и всички други страни с времетраене на авторското право 70 години след смъртта на автора или по-малко.
|
