Вижте пояснителната страница за други материали със заглавие Сонет (Иван Вазов).
| Към един български списател
|
Ти списател неуморний, що без спирка със перото
книги пишеш, съчиняваш драми, стихове редиш,
ако бих ти казал прямо две-три думици, каквото
същ и искрен твой приятел, щеш ли да ми се гневиш?
Туй, що пишеш за народа, чакай в тебе да узрее,
да те въодушеви то, па тогаз му го предай!
Че несвястно четмо прави простий още да тъпее,
а разбраний да се смее. Твойта муза туй желай?
Не се самооболщавай и не вярвай думи частни,
че нарядко бива автор с публика да са съгласни:
че кога се той мни гений, тя го има за кърпач!
В работа си бръз не бивай, че туй навик е детинский,
с почит взирай се над нея, кат художник стар атинский
в статуята си любима; тъй творец ще си, не писач!
|
Това произведение е oбществено достояние в България, САЩ и всички други страни с времетраене на авторското право 70 години след смъртта на автора или по-малко.
|
