Ода

От Уикиизточник
Направо към навигацията Направо към търсенето
Ода
Автор: Иван Вазов
По случаят на възкачването на първи български народен екзарх на екзаршеский трон в Цариград. - Галац, 1872, март 15
Автор: Иван Вазов

стихосбирка: „Първи стихотворения

Година: 1876


Съдържание:

Пей, о музо обичлива,
сладко в тоз тържествен ден,
в които правдата надвива
и Фенер е победен.
 
 
С радост българинът гледа
после дълголетен мрак
на свещений трон да седа
пастир еднороден, драг!
 
 
Сребробистрата речица, що с извивки лъкатушни
из зелената морава бързо, весела се лей,
пляска галено вълни си и си дума, и си шушни:
         България ще живей!
 
Птиченцето, що си фърка из въздухът ароматний,
тая драга вест разнося, чурулика и си пей;
и отдето заминува, то казува с глас приятний:
         България ще живей!
 
Всяко сърце благородно тупа с радост, като чува,
че народ със славна битност веч оковите пилей,
що го в жален мрак държали; и при тая вест казува:
         България ще живей!
 
А преминала България след страданья, дни злочести,
вижда черква си свободна и съдбата си, че грей,
и в надежди нови, светли тържествува с цвят и с песни,
         че навеки ще живей!
 
 
Пей, о, музо обичлива,
сладко в тоз тържествен ден,
в който правдата надвива
и Фенер е победен.
С радост българинът гледа
после дълговременен мрак
на свещений трон да седа
пастир еднороден, драг!

Обществено достояние Това произведение е oбществено достояние в България, САЩ и страните с времетраене на авторското право 70 години след смъртта на автора или по-малко.