От всите крайще и земи
аз България най обичам;
макар по цветни й хълми
да няма злато и ялмази,
но има правда, хляб и вино
и млади, гиздави моми.
От вси народи в тоя свет
аз българите най обичам;
макар че хулят ги навред
и днес безславно те живеят,
но прав дух имат, бог търпене,
надежди светли занапред.
От вси невести и жени
аз българките най обичам;
с кокетски дух не са они,
но те са спретни домакини
и вярност, хубост, драголюбност
са техни първи добрини.
От вси историй, щото знам,
аз българската най обичам;
макар на чужденци едвам
известна е, но тя ме прави
ту сълзи от тъга да лея,
ту на възторг да се предам.
От всичките язици аз
си българският най обичам;
не е прочут, но всекий час
на него плачат и се радват
вси мои братя и е сладък,
кога момите пеят в нас.
|
Това произведение е oбществено достояние в България, САЩ и всички други страни с времетраене на авторското право 70 години след смъртта на автора или по-малко.
|
