Смърт в равнината
Посвещение
Пророк
Сърцето на един народ
Опустошение
Български видения
Неумираща земя
Български заклинания
Мечът на херувима
Българският ден
Слънцелики синове
- На Панайот Киселков
- Загинал геройски при Люле-Бургас
Лежа самотен, неподвижен,
а раната струи безспир,
ни глас далечен, нито ближен,
а само облаци-покрови
висят над горестната шир: —
Ах, кой ще ме зарови!
Не чувам горско шумолене,
ни приласкаваща вълна,
русалките не бдят над мене
над мен не плачат нощни сови,
ни тъжно-бялата луна: —
Ах, кой ще ме зарови!
Какво видя сега насъне,
о майко! — Падащи звезди?
Защо ли полунощ не звънне?
Зова аз сенките сурови
на мойте войнствени деди! —
Ах, кой ще ме зарови!
Довей, о ветре, пръст свещена,
от севера, от родний кът!
Целувка чувствувам студена,
тежат невидими окови
и клепки ледени тежат! —
Ах, кой ще ме зарови!
Това произведение е oбществено достояние в България, САЩ и всички други страни с времетраене на авторското право 70 години след смъртта на автора или по-малко. |