Българска песен

От Уикиизточник
Направо към навигацията Направо към търсенето
Автор: Теодор Траянов

Стихосбирка: „Български балади

Година: 1921


Съдържание:

Посвещение

Пророк

Сърцето на един народ

Опустошение

Български видения

Неумираща земя

Български заклинания

Мечът на херувима

Българският ден

Слънцелики синове

На Иван Радославов

Вейте, ветрове пустинни,
вейте, горди ветрове!
Пейте песните старинни
над безрадостни долини,
към смълчани върхове!

Вейте, ветрове, приспете
стража вечнобуден — Шар!
На чедата си завета
в блясъка на три морета
да съзре, насън макар!

Вейте, с напора тревожен
разтръгнете нощен свод,
и с единствен повик: — Боже! —
изплачете, що не може
да изплаче цял народ!

Горка горест погребете,
идат силни времена!
В песните си понесете
на тринадесет столетия
пламенните знамена!

Вейте, с ярост непрестанна,
разведрете родна вис!
Цял народ ридай: Осанна!
Разгадайте в песен бранна
вдъхновена звездопис!

Пейте за победи славни,
пейте на език свещен,
за герои стародавни,
в бран — на ангелите равни,
жива кръв до днешен ден!

Обществено достояние Това произведение е oбществено достояние в България, САЩ и страните с времетраене на авторското право 70 години след смъртта на автора или по-малко.