Молитва пред боя
Посвещение
Пророк
Сърцето на един народ
Опустошение
Български видения
Неумираща земя
Български заклинания
Мечът на херувима
Българският ден
Слънцелики синове
Към теб молитва шепнем,
о промисъл всевишна,
със толкоз малко думи
и с толкоз много жал, —
из жилите сурово
тупти кръвта предищна,
но погледът тревожен
на север се е спрял.
Преди смъртта студена
дъха ни да отнеме,
последните ни мисли
в забрава облекчи,
че всичко преживяно,
дори от дълго време,
възкръснало се ниже
пред скръбните очи.
Изпъква ненадейно
и онзи покрив низък,
където всички мълком
се молят в този час,
а тази нощ ще видят
в съня си някой близък,
и в вятъра ще слушат
посмъртния му глас.
Вдъхни ни, вечни боже,
последна упоритост
пред ужаса пороен
на новия потоп,
и низпосли утеха
за майките, които
за нас ще правят помен
над всеки людски гроб.
О, скоро там, отсреща,
съдбата ще надникне,
смъртта ще заговори
из хиляди гърла, —
и всички мои братя,
които ти обикна,
невидим прекръсти ги
по чистите чела.
И те, когато падат,
добили вечно име,
издъхващи да видят
в изгрял небесен знак,
че те са твойте нови
безсмъртни херувими,
които ти очакваш
на своя вечен праг.
|
Това произведение е oбществено достояние в България, САЩ и всички други страни с времетраене на авторското право 70 години след смъртта на автора или по-малко. |