Балада на майката

От Уикиизточник
Направо към навигацията Направо към търсенето
Автор: Теодор Траянов

Стихосбирка: „Български балади

Година: 1921


Съдържание:

Посвещение

Пророк

Сърцето на един народ

Опустошение

Български видения

Неумираща земя

Български заклинания

Мечът на херувима

Българският ден

Слънцелики синове

О, дево светейша,
ти, облик тъжовен,
моли се за всички
на вечния бог! —
Сърца негде стенат!
О вопъл гробовен
из нощния плясък
на кървав поток!

Навън е тъй страшно,
нощта е тъй ясна,
блести неспокойно
дълбокият сняг!
Звезди негде слитат!
Сърца негде гаснат!
О жалостни майки,
на брат и на враг!

О дево светейша,
звезди негде падат,
една ли ги майка
безумно следи?
Сърца негде гинат,
умиращи страдат!
Над моята рожба
там никой не бди!

Защо твоят поглед
замрежен се свежда?
Кажи ми, небесна,
що става навън?
Зла орис ли жертва
към гибел отвежда?
Смили се, кажи ми,
че всичко е сън!

Ти жива излизаш
из свойта икона,
текат твойте сълзи
по мойте коси,
не става ли нещо,
о майко исконна?
Кандилото някой
пред теб угаси!

Ликът ти — защо е
тъй страшно печален?
Звезда ли се пръсна
над кървав порой?
Вън повик замира?
О писък страдален!
Там някой ме вика!
И… — ето го — той!

Обществено достояние Това произведение е oбществено достояние в България, САЩ и страните с времетраене на авторското право 70 години след смъртта на автора или по-малко.