Балада на неопетите

От Уикиизточник
Направо към навигацията Направо към търсенето
Автор: Теодор Траянов

Стихосбирка: „Български балади

Година: 1921


Съдържание:

Посвещение

Пророк

Сърцето на един народ

Опустошение

Български видения

Неумираща земя

Български заклинания

Мечът на херувима

Българският ден

Слънцелики синове

Не спирай, нощен вятър,
на длъж и шир задухай,
с надгробни песнопения
душите упокой!
Над нас злокобен бухал
из хралупите буха,
а някъде чакали
пируват с хищен вой.

Нахлуй към равнините,
задухай и повикай
и всички по земята
бездомни ветрове,
и, сбрани тук, почнете
опелото велико
на всички нас, заспали
по чужди брегове!

Душите ни витаят
над бойните полета
и никога не могат
от тук да отлетят,
че в пъклената мъка
на кости неопети
до страшний съд господен
ще трябва да горят.

Вдигнете тъмнините,
о ветрове безбройни,
звездите запалете
пред чер иконостас,
с благовейна вяра и
и песни упокойни
на божията майка
молете се за нас!

Просъницата страшна
в сън вечен да премине,
прахът ни да намери
покоя осветен,
небето да изтръгне
душите ни невинни
из обръчите черни
на пъкления плен!

О, пейте, вкупом пейте
за вечното спасение,
там ангелите горе
подхващат отче наш,
а майката господня,
в божествено смирение,
покрива равнините
с небесния си плащ!

Обществено достояние Това произведение е oбществено достояние в България, САЩ и страните с времетраене на авторското право 70 години след смъртта на автора или по-малко.