Гибел

От Уикиизточник
Направо към навигацията Направо към търсенето
Автор: Теодор Траянов

Стихосбирка: „Български балади

Година: 1921


Съдържание:

Посвещение

Пророк

Сърцето на един народ

Опустошение

Български видения

Неумираща земя

Български заклинания

Мечът на херувима

Българският ден

Слънцелики синове

О нощ на черна гибел!
Ни лист, ни вейка тръпне,
спят мрачни небосклони,
спи моята страна!
О, гибел, черна клетва,
ти дебнеш, неотстъпна,
вещае твойта близост
уречена злина!

Родино, спиш, сънуваш
невиден сън! Дълбоко
заспа ти, упована
в престола милосърд!
А бди над тебе злото
с проклятие жестоко —
вековна орисия,
око на гняв и смърт.

О час на орис гневна,
из ада къс откъртен,
о, власт на паднал ангел,
на ярост и на лом,
сърцата неспокойти
сънуват сън предсмъртен:
пожар в равнините,
змия пред бащин дом!

О, гибел, не престъпвай!
Ръката ти разтвори
заключени гранити,
пределни планини!
Обгръща леден поглед
заспалите простори,
и кобен знак разсветва
на четири страни!

Вековен поглед пламва,
гори, увълчен дебне,
и сенките заклина
на дяволската стръв,
лети луна в уплаха
над пропасти враждебни,
разсечена потъва
в море от тъмна кръв.

Сърца обезумели,
събуден всред писък,
с видения се давят,
треперат в чер кошмар,
сърце в сърце се взира,
отблъсва образ близък,
син майка не познава,
в душите вие звяр!

Там, в ада негде, бие
часът на безпощада,
зли духове се борят
с престола милосърд!
Един народ изтръпва
пред жертвената клада!
Бъди докрай проклето,
око на гняв и смърт!

Разпятието почва!
Тъма света поглъща,
затихват стон и клетва,
и всичко занемя!
Слухтят сърца всред ужас,
как зла ръка могъща
избива с млат сърцето
на майката земя!

В миг синкав огън светва
в тъмата заехтяла,
понася се разсипан
в стрели от адска жар,
с гръм костерите черни
на бурите подпали,
за цял народ разпънат
надгробния пожар!

Но де си боен тътен
на тежки колесници,
на ангелски пълчища
на яростни жребци?
О, синове, летете,
зове земя лъвица!
Гробове се повдигат!
Станете, мъртъвци!

Деца на бранна слава,
безсмъртни исполини,
небето повлечете
с победно царствен зов!
Безгрешен дух над мълнии
победно ще премине,
пред вас блести доспехът
на бога ви суров!

О, нощ на черна гибел,
душа на преизподня,
превръщаш в гроб земята
на звездочел народ!
Но тръгва дух безсмъртен,
със волята господня,
на бран против съдбата,
с победен слънчев ход!

Обществено достояние Това произведение е oбществено достояние в България, САЩ и страните с времетраене на авторското право 70 години след смъртта на автора или по-малко.