„Помену Бог дом и род царей Болгарских
и ме посла на помощ и обновленiе царство
Болгарское...”
Паисий
I.
Гнездо недостъпно орлово
над янтрини шумни талази,
зловещата крепост сурово
от чуката Търново пази;
на Търново страж... и закана,
на гръцки хиени котило,
що тежката власт на тирана
с насилья до днес е крепило.
Над мрачните кули се вее
двуглавий орел византийски,
жесток византиец владее
пределите красни мизийски.
Отдавна мрак робски забули
старинната слава, свобода:
надменно ужасните кули
напомнят това на народа.
II.
А в Търнов народен сбор става
голям под Трапезица стара;
там новий се храм освещава,
сграден от Асеня боляра –
чутовния храм на светого
Димитра. Тълпите шумливи
там стичат се, молят се богу,
гърмят клепалaта екливи.
И гръцкий началник, ехидно
ухилен, мълви в крепостта си:
„Добре прави таз сган, безстидно
на бича поддала гърба си;
добре се там моли и кръсти,
добре си работи и плаща...
Говедото в пашите тлъсти
по-сладко доволство не сяща.”
III.
А долу тълпите набожни
по-гъсти към храма се стичат
и слухове сладко-тревожни
сълзи из очите извличат.
– Смислил ни пак господ – със драгост
мълвят богомолците прости, –
пратил ни в безкрайна си благост
светого Димитра на гости.
Светият му образ у нази
от Солун е таз нощ префръкнал! –
Ликува народ, на талази,
в сън рабски отдавна замлъкнал,
светата икона цалува
и плаче, и радва се лудо,
диви се и всякак тълкува
великото божие чудо.
А мисъл тревожна и властна
Асеня вълнува дълбоко,
от тайна велика, ужасна
челото му свети високо.
Той бледен и страшен се щуря
из гъстий наваляк народни...
И тътне веч близката буря...
Талазът шири се свободни...
И скоро там глас се разнесе:
– На робството днеска е края!
Бог дигна от гърка ръце си,
закрилник той български стая!
Владика от царските двери
гърми: – О български мъже,
овчари, орачи, болери –
отцовско грабнете оръжье!
Господнята воля: край! рече
на гръцкий ярем, господарство,
небесна си помощ ни врече.
Народе, честито ти царство!
И цар твой е правнука славен
на славните наши царета,
от бога нам вожд е поставен –
Асеню на многая лета!
Тогава Асен над главите
развя знаме – лев разярени –
и вuкна: – Смърт! Смърт на вразите!
Напред, в бой! Юнаци, по мене!
Разтресоха страшните думи
сърца и души безпокойни,
гръмнаха и стъгди, и друми
от звек и от викове бойни.
Гръмнaха налети ужасни
въз крепостни яки огради
и яростно в боя опасни
се фърлят и стари, и млади.
Напразно отбраната в гроба
борците поваля и брули –
паднаха в ръцете на роба
огради и замък, и кули.
И бунтът със устрем вихровен
мина във поля и усои,
при клика Асенев гръмовен
земята изригва герои.
Победата следва победа
и гърците бягат ил лягат...
И майки не плачат за чеда,
паднали на бунта под стягът.
IV.
И ля за свобода кръв много
народът – и чужда, и своя –
и мечът пламтящ на светого
Димитра го водеше в боя.
