Княгиня Ирина Комнен

Княгиня Ирина Комнен
Автор: Иван Вазов

2 януари 1906 г.

Автор: Иван Вазов

стихосбирка: „Легенди при Царевец“

Година:

Съдържание:

"Ирина имаше прекрасна външност и величествена осанка.
Иван-Асен II я страстно любеше, не по-малко, отколкото Антоний Клеопатра."
Акрополит

I.

Много хубости са грели
в царевецкия палат,
много очи са пламтели
страстно до престола злат;

много млади хубавици,
много бели гърди в плам –
на робини и царици –
нежно дишали са там,

и гъркини, и куманки,
в двора бляскави звезди,
и прекрасни иностранки
със албастрени гърди –

но като Ирина, красна
Комненова дъщеря,
слънцето изгора страстна
от небето йощ не гря –

чернооката гъркиня,
скъп трофей от славен рат,
роза, ангел и богиня
във Асеневий палат.

II.

Светъл е Асеню трона,
славата му без конец,
скъпоценната корона
и елмазният венец,

и порфирата богата
от злато, която грей;
но Асеню във душата
днес Ирина най светлей.

Що е лес без пойно птиче?
Без кандило що е храм?
Що е пролет без кокиче?
Що е рай без ангел там?

Що е злачната долина
без звънливия поток?
Що е без цветя градина?
И без слънце свод висок?

Що е младост бързокрила
без възторг, без блян крилат?
И трон, царство, слава, сила –
без любов на тоя свят?

III.

В царевецката градинка,
в меката вечерна тма,
скита се сама-самнинка
чернооката мома.

Месец грейна през клонака.
Дивна иде майска нощ.
Дълго го Ирина чака,
а Асеня няма йощ...

Всяка вечер по туй време
тука среща я Асен,
отдих от държавно бреме
да намери в нейний плен;

стан девически прегръща
в сладък мирис от цветя
и приима и повръща
огнени цалувки тя.

Жаден е за тях, за радост,
овдовелия герой,
пак на буйната си младост
огъня усеща той;

жадно за любовна нега
пак юнашкото сърце
да пламти от сладка жега...
А Иринино лице

ту бледней, ту пламенее...
Тя ослушува се пак:
нищо. Само славей пее.
Спи града под лунний зрак.

Янтра светла край скалите
лъска своята дъга,
на Трапезица стените
неми гледат от брега.

“Ах, къде се той забави?
Царский ли слисa го лов?
Ил в блян други той забрави
и Ирина, и любов?”

И в душата u се буди
пак съмненье и тъга:
“Блянове, надежди луди,
бягайте от мен сега!

Аз ли, пленница злочеста,
ще постигна сън фъркат –
на великий цар невеста
да се видя в тоз палат?

Ах, той търси в мен забрава,
в моята душа и страст...
Аз му съм една забава,
тук съм сe робиня аз!”

.........................................
.........................................

Спи под лунното сиянье
мъртвият престолен град.
Вее сладко обаянье
в спящия дълбоко свят.

Бляскат звездните пустини
на небесния покров.
А Асен мълви Ирини
думи нежни на любов.

И във страстен жар героя
през цалувки u шепти:
– Сладостна робиньо моя,
утре си царица ти!

Бележки[редактиране]

Това произведение е oбществено достояние в България, САЩ и всички други страни с времетраене на авторското право 70 години след смъртта на автора или по-малко.