Вижте пояснителната страница за други материали със заглавие Пролет (Иван Вазов).
Сладко вече греят
пролетни зари,
миризми се леят
и зефири веят
в младите гори.
Реки зашумяват
в пресните треви,
животинки шават
и цветя подават
своите глави.
В гори шумни, гъсти
птичките цвърчат,
по пашите тлъсти
агънца чевръсти
блеят и търчат.
Пъстри пеперуди
лутат се навред;
мравката се труди,
пчелите кат луди
тичат зарад мед!
Щъркелът се връща
от чужди страни,
лястовичката съща
в ланската си къща
пак се настани.
Естеството цяло
веке се засмя;
всичко оживяло,
всичко е запяло —
небе и земя.
Върхът на Балкана
още се белей
в зимна си премяна:
там бучи бурана,
тамо мраз владей!
Но и в тез премежди
там, из буйний сняг,
цветя ще съзреш ти
кат наште надежди,
изникнали пак!
|
Това произведение е oбществено достояние в България, САЩ и всички други страни с времетраене на авторското право 70 години след смъртта на автора или по-малко.
|
