| На 16 септември 1876 в Сърбия - 20 септември 1876
|
Гордей се, мой народе мрачни,
сълзите си отрий сега:
имал си синове юначни.
Гърми, о, Стара планина!
Марицо! Янтро! Вий, потоци,
менете в песен ваший стон!
Да пеят птички, водоскоци,
да пее целий небосклон!
За пръв път бистрата Морава
съзира горд, юнашки бой
и българинът там със слава
се бий и пада кат герой!
Той там яви, че за свобода
да умре винаги е пръв —
и тъй позора от народа
уми го с буйната си кръв!
Ах, вижте тез момци крилати
как тичат храбро към врагът
сред град куршуми и гранати,
сред гръм и прах, и дим и смърт.
О, слава вам, юнаци млади,
че вий умряхте с вик: напред!
Че никакви беди, прегради
не спряха вашия полет!
Вий паднахте с кураж и слава
във най-цветущата си връст,
вий паднахте с надежда здрава
в успеха на светия кръст.
Вий паднахте! Но не затъна
и вашта памет!… О, борци!
Смъртта отрано ви пожъна,
а вий пожънахте венци!
Учудена, Морава дума:
— Та кой бе този върл юнак?!
— Туй бяха внуците на Крума —
пришъпна й кървавият бряг!
|
Това произведение е oбществено достояние в България, САЩ и всички други страни с времетраене на авторското право 70 години след смъртта на автора или по-малко.
|
