В тежки часове, несгодни
За народа ни злочест,
Пълна с чувства благородни —
Идеш ни на помощ днес.
Идеш да дадеш утеха
На разбитите сърца,
На тез що са голи — дреха,
— Хляб на гладните деца.
С милост нежна във сърцето,
С дума блага на уста,
Балсам да лейш навред, дето
Се намира жалостта.
Чест на тебе, леди славна!
Милозлива, кат жена,
Ти по доблест нямаш равна,
По сърдечна добрина.
Да, че сичко ти оттласна:
Блясък, мир, живот такъв,
И дойде в страна нещастна,
Пълна с плач и дим, и кръв!
И на тоя що се вайка,
И утеха се избра,
На сирачетата — майка,
На вдовиците — сестра.
На Странгфорда наш делото
Ти пригърна го с любов,
Ти обади ни се в злото,
Чу печалния ни зов.
И като почете строго
Паметта на твой съпруг,
Ти обикна йощ по-много
Тези, що любил он тук.
Леди, той беше наш бранител,
Стълп на наште правдини;
Ти си ангел утешител
В най-злочестите ни дни!
Гостенко! Бъди честита!
В теб сюрмаха тоя път
Има помощ и защита —
Ти доказа на светът,
Че във тоя век ужасни,
Век на подлост, злоба, срам,
Чувства светли и прекрасни
Греят йоще сам и там!
Че ак някой сълзи рони,
Има кой да ги суши,
Че ак има зли демони,
Бдят и ангелски души.
Следвай подвига си красни!
Ах, разливай милостта!
И на хиляди нещастни
Ти услаждай горестта!
Всички, що от мраз треперят,
Що гладуват, що търпат,
Ти направи да намерят
В тебе майка тоя път!
И във всички хижи скромни,
И под секи беден свод
Да се слави, да се помни
Вечно името Странгфорд!
