При Морава
При Морава Автор: Иван Вазов |
- На България
- Чуйш ли гръмът при Морава?…
- Жалбите на майките
- Политика
- Към Европа
- Триумфът на турчина
- Дизраели
- На лирата ми
- Сабята на Абдул Керим паша
- Горко, пилци, вам!
- Т. Каблешкову
- Завърналий се доброволец от Сърбия
- Подъл ли е българският народ
- Боят при Гредетин
- При Морава
- Векът!
- На леди Странгфорд
- Бунтът
- Русия!
- Заточеници в Азия
- Полет
- Пролет
- Е добре, но ази гледам…
- Пастирят
- Последнята борба
Гръм ли екне от небето,
буря страшна ли реве,
или пука се полето
при моравски брегове?
Не, но слени помежду си
всред огън и дим, и вик,
сърби, българи и руси
с турчин бъхтят се кръвник!
С мисъл ясна за свобода,
с вяра в братския съйъз,
там кръвта си три народа
леят под светия кръст.
Борят се! Борба опасна!
Гърди с гърди, меч със меч
и смъртта върлува бясна
в тоз убийствения сеч.
Облак тъмен се зададе —
сган поганци, вай, безчет!
Но славянски момци млади
викат яростно: напред!
Бой почна се безпощаден,
бой отчаян, бой сърдит:
тигър скача кръвожаден,
лъвът реве страховит.
………………
Утро. Лъскава, зората
се усмихва на възток.
Тихо шумоли гората
и там бистрия поток.
Върху ръта окървавен
стоят безброй телеса:
вчера бой е бил тук славен,
бой, изпълнен с чудеса.
Сърби, българи и руси
в кръв оквасени лежат
и разделят помежду си
една слава, една смърт.
И Вит, и Дон, и Морава
през далекий небосклон
поздравляват се тогава,
братски пращат си поклон!
Това произведение е oбществено достояние в България, САЩ и всички други страни с времетраене на авторското право 70 години след смъртта на автора или по-малко. |