Бунтът
Бунтът Автор: Иван Вазов |
- На България
- Чуйш ли гръмът при Морава?…
- Жалбите на майките
- Политика
- Към Европа
- Триумфът на турчина
- Дизраели
- На лирата ми
- Сабята на Абдул Керим паша
- Горко, пилци, вам!
- Т. Каблешкову
- Завърналий се доброволец от Сърбия
- Подъл ли е българският народ
- Боят при Гредетин
- При Морава
- Векът!
- На леди Странгфорд
- Бунтът
- Русия!
- Заточеници в Азия
- Полет
- Пролет
- Е добре, но ази гледам…
- Пастирят
- Последнята борба
(В памет на погиналите за свободата)
I
Загинахте отрано, о, мили братя мои,
под ударите злобни на нашата съдба;
но вий умряхте честно, умряхте кат герои
за вяра, за свобода в неравната борба.
Надежди, пролет, младост — вий нищо не щадихте,
принесохте се жъртва за милия си род,
с кръвта си благородна земята оросихте,
която бе росена със сълзи и със пот.
О, дни за памет вечна! О, страшно потресенье!
Кога помисли робът, убит, отчаян, клет,
че веч часа ударя за бунт, за отмъщенье,
и страх, възторг, надежди изпълниха навред!
Кога на бой свещен повикахте народа,
народа с кръст натварен, в вериги окован
и кат дигнахте лъва и викахте: „Свобода!“ —
сблъскахте се геройски при стария Балкан!
Каква бе тази ярост и тоз ентусиазъм!
След туй мълчанье глухо, такъва бурен глас!
Тиранът потрепера от ужас неизказан,
като злодей дочакал предсмъртния си час!
Смая се цял свят, чу се: „България въстава!“
Гори, поля екнаха, зафана страшен бой:
Раковски се пробуди във гроба си тогава
и лют хаджи Димитър потърси меча свой!
II
Но де са ваште неми и жалостни гробове —
там, дето днес почива измъчений ви прах,
там, де смъртта жестока тък млади ви зарови,
защото я срещнахте — и гордо, и без страх?
Покрива ли ги мрамор, надписан с имена ви?
Окичват ли ги венци? Окичва ли ги чест?
И някой глас любезен услажда ли съня ви?
Прихожда ли там някой да рони сълзи днес?
Но що да питам вази? Да питам тез усои,
да питам тез полета, наквасени с кръвта,
да питам планините и бурните порои
и на селата пусти да питам пепелта!
Умряхте вие, братя, от удара кръвнишки!
Смаза ви на тирана свирепия топор;
и глад, и смърт, и рани, и венци мъченишки,
вий всичко днес приехте, освен един позор.
Това произведение е oбществено достояние в България, САЩ и всички други страни с времетраене на авторското право 70 години след смъртта на автора или по-малко. |