Ти знаеш ли, що значи да се люби
| * * * Автор: Стамен Панчев |
- Сине мой
- Майката
- Зовът на войната стресна цял народ
- Майка
- Вървете, воловци, вървете!
- Пред боя
- На бивак
- Каквото да се почне дело
- Бойното поле
- Другари!
- Ранените
- Пленници
- Очакване
- Герой
- Аз знам, че всичко ще загине
- Посрещане
- Войнишко писмо
- Войнишки сън
- Завещание
- На гроба ти не хвърлих пръст
- Навсякъде из родните предели
- Време ще се мине
- С мъгла небето се облече
- Размирна година (1876)
- Запустение
- Гробът на скитника
- Да знаеш ти, какво желая
- Не знам: друг любеше ли ти
- Ти вярваш в бъдещето свое
- Аз често тука с тебе съм дохождал
- Защото я обичам, аз се пазя
- Пред зима
- Как по тебе младост чезне
- Жумеше лампата в спокоен полумрак
- Ти знаеш ли, що значи да се люби
- Портрета ти лежи пред мене
- О, знаех аз, че няма да си моя
- О, може би, че с скромните мечти
- Забрава
- Баща и майка беден ме родиха
- Ти никога не се призна на мене
- Последен ден
- Черни очи, черно вино
- Да беше жива днеска ти
- Каменно сърце
- Една усмивка твоя само
- Спокойно езерото чисто
- Далеч и по-далеч – където ти
- Привет на вас, места любими родни!
- Облаче
- През бурята
- В летен ден в дола безводен
- Полъхна пролет – и полета
- Есенен ден
- Върбата
- Обител
- Цветята вехнат, и шумти
- Зимна вечер
- През часове на скръб и на унине
- Прелитат черни облаци, и слънце
- На ситен прах дъждът се сипе и ромони
- Нека слънце весело да грее
- Отвсякъде мъгли пълзят
- Дърветата се разшумяха
- Отвред е смрачено небето
- Дар
- Припадна нощ; ей, всичко веч заспа
- Отвред нависват облаците тъмни
- На дъното на синята вода
- Вардар
- Солун
- Мусала
- Ой, девойко, китна китко
- Неда (народен мотив)
Ти знаеш ли, що значи да се люби,
да чезнеш ти от всеки поглед благ,
що значи сън и младост да се губи
в безсъници, съмнения и мрак;
ти знаеш ли тъгата на сърцето,
що мери кат година всеки миг,
прикритите усмивки на лицето
и на лъжата смелия език?
Ти знаеш ли? – Тогаз недей ме пита,
не карай ме да спомням за това,
не карай клетва от душа убита
да се изтръгне в огнени слова.
Аз тъй съм страшно мрачен и тъй злобно
посрещам всеки дар на любовта;
недей ме пита ти – мълчане гробно
притиснало е моите уста.
Нима ти мислиш, че пак на жената
да глесам мога също кат преди;
че след тез мрачни изпитни – в душата
пак идеалност може се роди?
Нима ти вярваш, че на всяко слово
аз мога да ти вярвам без цена,
че всеки поглед твой ще сгрей отново
сърце препълнено с горчивина.
Нима ти вярваш? Да? – О, сляпа вяра
на жадна страст, на вихри – младини!
Едва днес всичко мога да разбера
и да проклинам миналите дни.
Недей ме гледа страстно тъй в очите –
сега по-твърд съм аз и от гранит,
сега аз ви презирам – вас, жените –
пред своя храм на любовта разбит.
|
Това произведение е oбществено достояние в България, САЩ и всички други страни с времетраене на авторското право 70 години след смъртта на автора или по-малко. |