Среща (Иван Вазов)
Вижте пояснителната страница за други материали със заглавие Среща (Иван Вазов).
| Среща Автор: Иван Вазов |
- На детето
- Малини
- Поет и вдъхновение
- Старият книгопродавец
- При гробът
- Апатията
- Злочеста
- На Ком
- Дай ръка!
- Светете, тихи небеса…
- Царят умря!
- На бала
- Среща
- За любовта не говори…
- Звукове
- Гълъби
- Дъхът на пролетта
- Оставете ме да плача
- Зимна вечер
- Казват, че небето ясно…
- Млад съм аз, бях горд и силен…
- Кой би могъл мен в сърцето…
- Идол чудни, идол страшни…
- Мила момне
- Сантиментална разходка по Европа
- Епитафия
- Практически человек
- Дипломираните
Във живота сме жъртви и двама,
по сляп случай се сбрахме, сближихме;
иежду нази дълбока бе яма,
ний безумно се в нея фърлихме.
Ний не бяхме за щастье родени,
чужди бяхме по дух, по сърцата,
нашта свръзка бе знак за мьченье,
тя бе присмех горчив на съдбата.
Помня аз, о, душице злощастна,
твойто първо и тайно страданье
и борбата в сърце ти безгласна,
що задуши туй гордо признанье.
Нашта дружба била би по-къса
и раздялата — лека, без горест,
мойто сърце не щеше се къса,
нито твойто да плаче от болест!
Аз не щях да те любя безумно,
нито ти да ме любиш и мъчиш,
като трябало скоро, безшумно
аз от теб, ти от мен да се лъчиш.
Разделихме се. Мрачна далечност,
време, бездни стоят между нази;
ала сякам и самата вечност
аз за тебе щъ, душо, прегази.
Ала не!… Да те видя не смея!
И напразно, защо да се мъча?
Аз не могьл бих с теб да живея,
ни отново от теб да се лъча.
|
Това произведение е oбществено достояние в България, САЩ и всички други страни с времетраене на авторското право 70 години след смъртта на автора или по-малко. |