Чакай, момне, стой да зърна
тия очи сини,
твойта кошница е пълна
с алени малини.
От зори си ги забрала
със розови пръсти,
брала си ги, па си пяла
сред горитегъсти.
Постой, момне, за почивка,
вечеря е хладна:
за реч топла, за усмивка
душа имам гладна.
Чужденец съм в тез долини,
планини омайни,
много нещо с теб дели ни,
малко ний се знайме!
И аз, и ти йощ сме млади,
живот ни очаква,
но орисница ни даде
участ не еднаква.
Твойто бъдеще ти свети,
мойто в мрака тъне;
твоят път е пълен с цвете,
моят само с тръне!
Една песен в тез години
тебе те разсмива,
една кошница с малини
прави те щастлива.
Теб те чакат там в колиби
песни и другарки,
може би и мило либе
за цалувки жарки.
Аз, девойко, в бой със злото
младостта погубих,
много идоли в живота
любих и разлюбих.
В радостта найдох отрова,
в любовта-измена —
Мойта скръб за теб е нова,
мойта реч студена.
Чужди сме си ние двама.
Ти се удивляваш?
По-добре е нужда няма
да ме разумяваш!
