Практически человек
| Практически человек Автор: Иван Вазов |
- На детето
- Малини
- Поет и вдъхновение
- Старият книгопродавец
- При гробът
- Апатията
- Злочеста
- На Ком
- Дай ръка!
- Светете, тихи небеса…
- Царят умря!
- На бала
- Среща
- За любовта не говори…
- Звукове
- Гълъби
- Дъхът на пролетта
- Оставете ме да плача
- Зимна вечер
- Казват, че небето ясно…
- Млад съм аз, бях горд и силен…
- Кой би могъл мен в сърцето…
- Идол чудни, идол страшни…
- Мила момне
- Сантиментална разходка по Европа
- Епитафия
- Практически человек
- Дипломираните
Недейте прави толкоз гръм,
не ме корете строго,
каквото имам, щото съм,
на себе го дължа, ей богу.
Аз чедо съм на моя век,
можах добре да го изуча
и като умен человек
найдох на щастието ключа.
Наистина, не бях всегда
със съвест скрупульозна;
но пълний джоб не е бед,
а бедността е само грозна.
Какво да сторя, брате мой?
Човек съм: ям и шия,
обичам дом, жена, покой
и мразя сюрмашия.
В света аз практика сторих:
лъгах, печелях, зимах,
сто роли ази промених
и сто начала имах.
Любих, мразих по сметка аз,
клеветях тайно, фалях явно,
пълзях пред всяк кумирр и власт,
навождах си врата безславно.
На богаташите бях раб
и никой случайно не пропущах,
и вещо слабий си кораб
по вятъра само пущах.
Опитах всичко, бърках вред,
писах и в стихове, и в проза,
във всяко дело, слово, ред
от подлост гужадах малко доза.
Така се дигнах аз, така,
не съм лапал кат вази ветър,
у мен бе всичко под ръка
и имаше си raison d’etre.
|
Това произведение е oбществено достояние в България, САЩ и всички други страни с времетраене на авторското право 70 години след смъртта на автора или по-малко. |