Сладкий дъх на пролетта
до нас иде вече,
призракът на младостта
трепти отдалече…
Йоще клоните стърчат
без цвят и без шума
и дъбравите мълчат
без песен, без дума.
Планините в зимен сняг
венчани са всички,
равнината е без злак,
въздухът без птички.
Но духът на пролетта
невидим се носи
и надеждата света
трепка ни с крило си.
Ах, усещам я и аз
пролетта прекрасна,
чувам и аз нейний глас,
макар и да гасна,
макар че веч на света
без радост се скитам,
с зимите, не с пролетта
години си считам;
макар че цветята мен
нищо ми не вричат
и декември с май засмен
в нищо не отличат.
Скоро ще се разшумят
долини, горички
и цветя ще се явят
ведно с лястовички.
Ведро небе ще синей
над златното слънце,
под земя ще се засмей
и малкото зрънце.
Ах, усещам пролетта.
пролетта омайна,
под таз тиха дремота
и хармонья тайна,
под тоз топъл дъх свещен,
що света опива,
по туй сърце, дето в мен
тъй силно се свива!…
|
Това произведение е oбществено достояние в България, САЩ и всички други страни с времетраене на авторското право 70 години след смъртта на автора или по-малко.
|
