Цар Симеон (Иван Вазов)
Вижте пояснителната страница за други материали със заглавие Цар Симеон (Иван Вазов).
| Цар Симеон Автор: Иван Вазов |
- Училище
- Звезда
- Овчар
- Кон
- Жетварка
- Коледа
- Крава
- Овца
- Гора
- Поле
- Марица
- Търново
- Селянка
- Вардар
- Пловдив
- Средец
- Стара планина
- Заход и изход слънце
- Селска черкова
- Сватба
- Димитровден
- Великден
- Гроздобер
- Село
- Орач
- Отечество
- Пролет
- Лято
- Бъдни вечер
- Есен
- Молитва
- Жетва
- Зима
- Пролетен дъжд
- Ела
- Нива
- Лебед
- Птичка
- Първий сняг
- Цар Симеон
- Уловена птичка
Край Босфора шум се вдига,
лъскат саби, щитове,
ето Симеон пристига,
воеводите зове:
„Съберете се, войводи,
храбри орляци безброй;
много войски и народи
паднаха под ножа мой.
Скоро гърда Византия
ще да бъде в нашта власт,
стягайте се смело вие,
на пристъп щъ водя вас!“
В Цариградските палати
разтрепера се Роман,
прати дарове богати
в Симеоновия стан.
„Не щъ дарове, ни злато! —
гордо викна Симеон, —
мойто царство е богато,
златен е и моят трон.
Сам Роман да се представи,
нека той да проси мир!
Нека поклон ми направи,
па видя-щем по-подир.“
Мъчно, срамно на Романа;
но какво да чини той?
Веч войска му не остана,
нито сърце зарад бой.
И разплакан той излиза
из влахернските врата,
с чудотворческата риза
и с молитва на уста.
И когато той съгледа
българските редове,
гладни още за победа
и за нови боеве —
той падна пред Симеона,
унизено проси мир…
„Остави ми само трона,
давам всичко в тоя мир…“
Шумят войски и войводи,
вей се българският стяг,
Симеон умислен ходи,
гордо гледа своя враг.
|
Това произведение е oбществено достояние в България, САЩ и всички други страни с времетраене на авторското право 70 години след смъртта на автора или по-малко. |