Първий сняг
| Първий сняг Автор: Иван Вазов |
- Училище
- Звезда
- Овчар
- Кон
- Жетварка
- Коледа
- Крава
- Овца
- Гора
- Поле
- Марица
- Търново
- Селянка
- Вардар
- Пловдив
- Средец
- Стара планина
- Заход и изход слънце
- Селска черкова
- Сватба
- Димитровден
- Великден
- Гроздобер
- Село
- Орач
- Отечество
- Пролет
- Лято
- Бъдни вечер
- Есен
- Молитва
- Жетва
- Зима
- Пролетен дъжд
- Ела
- Нива
- Лебед
- Птичка
- Първий сняг
- Цар Симеон
- Уловена птичка
В детинството ми, в онуй време,
кога животът ни е драг.
Как силно тупкаше сърце ми,
когато виждах първий сняг!
На зимата видът суровий
и първий студ, и ближний мраз
хилядо радости по-нови
възбуждаха у мен тогаз.
Шейната си аз бързо стягах
и грижа що е без да знам,
по мекий сняг с другари бягах
ил с валки биехме се там.
О, дни детински, дни благати!
О, драги, румени деца,
тъгите вам са непознати,
смехът играй ви по лица.
За вас са песни и пръзалки,
за вас е шум, живот и свет,
о, радвайте се, дор сте малки,
че няма радост занапред.
Но ей детинство ми премина
и първий сняг си пак вали,
настана студ и таз година,
но туй ме веч не весели.
Аз мисля, мисля за ония,
които дзъзнат на студа,
които в крайна оскъдия
кълнат си дните на света.
Аз мисля бедните вдовици,
без хляб, без покрив що тъжат,
и тамо голите темници,
де мойте братия лежат.
И тия, що за зли неволи
е господ на света пратил,
и тез, които гладни, голи
посрещат Коледа, Васил.
|
Това произведение е oбществено достояние в България, САЩ и всички други страни с времетраене на авторското право 70 години след смъртта на автора или по-малко. |