Ела
| Ела Автор: Иван Вазов |
- Училище
- Звезда
- Овчар
- Кон
- Жетварка
- Коледа
- Крава
- Овца
- Гора
- Поле
- Марица
- Търново
- Селянка
- Вардар
- Пловдив
- Средец
- Стара планина
- Заход и изход слънце
- Селска черкова
- Сватба
- Димитровден
- Великден
- Гроздобер
- Село
- Орач
- Отечество
- Пролет
- Лято
- Бъдни вечер
- Есен
- Молитва
- Жетва
- Зима
- Пролетен дъжд
- Ела
- Нива
- Лебед
- Птичка
- Първий сняг
- Цар Симеон
- Уловена птичка
Дървари влачат из балкана
ела безвременно заклана.
Де нейни клони разцъфтени?
Де нейни стръкове зелени?
Елата плаче и проклина,
че тя отрано ощ загина:
Ах, проклет тоя, що уби ме,
от мойте сестри раздели ме.
Аз цъфнях млада и засмена
във моята гора зелена.
Дано лозата да изсъхне,
де мойта хубост ще заглъхне!
Дано домът да се запали,
де мене биха приковали!
Дано огнището изсъхне,
де мойто тяло ще загине!
|
Това произведение е oбществено достояние в България, САЩ и всички други страни с времетраене на авторското право 70 години след смъртта на автора или по-малко. |