Радецки

От Уикиизточник
(пренасочване от Тих бял Дунав се вълнува)
Jump to navigation Jump to search
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други материали със заглавие Радецки.

Тих бял Дунав се вълнува
Автор: Иван Вазов
Стихотворението е написано през 1876 г. след вестта за преминаването на Ботевата чета през Дунава с парахода "Радецки".
Автор: Иван Вазов

стихосбирка: „Пряпорец и гусла

Година: 1876


Съдържание:
Тих бял Дунав се вълнува,
весело шуми
и "Радецки" гордо плува
по златни вълни.


Но кога се там съзирва
козлодуйски бряг,
в парахода рог изсвирва,
развя се байряк.


Млади български юнаци
явяват се там,
на чела им левски знаци,
в очите им плам.


Гордо Ботев там застана
младият им вожд –
па си дума капитана,
с гол в ръката нож:


– Аз съм български войвода,
момци ми са тез;
ний летиме за свобода,
кръв да леем днес.


Ний летиме на България
помощ да дадем
и от тежка тирания
да я отървем.


Парахода остави ни
ти по начин благ,
та дружината да мине
на родния бряг.


Капитанът, немец същи,
отказа – тогаз
Ботев люто се намръщи,
викна с буен глас:


– Туй го искам, не се моля:
всички сте във плян.
Тук се гледа мойта воля,
аз съм капитан!


Чуй, там днес мре народът
в бой с ужасен враг!
Карай бързо парахода
на българский бряг!


И гласът му става страшен
при тия слова,
немец бледен и уплашен,
приклони глава.


Бърже параходът плува
към желаний край,
Дунавът се пò вълнува,
весело играй.


Много време се измина,
как не бе носил
храбра българска дружина –
товар за него мил.


А дружината запява
песен зарад бой
и байрякът се развява
гордо с лева свой.


Параходът веч наваля
на милия бряг,
Ботев шапката си сваля,
че говори пак:


– Хайде, братя, излезнете,
тука ще се спрем
и земята целунете,
дето ще да мрем!


И от радост упоени,
пред левския стяг,
всички падат на колене
на светия бряг.


– Братя! – Вика им войвода
със гръмовен глас.
– Скоро радостно народът
ще посрещне нас!


Скоро с гръм ще поздравим
Стара планина,
кървав бой ще заловим
с турски племена!


Ний във битка не сме вещи,
малко сме на брой,
но сърца ни са горещи,
жадни сме за бой!


Скоро турчин ще изпита
грозната ни мощ,
правдата е нам защита,
левът ни е вожд!


И по цяла околия
глас екна съгрян:
"Да живее България,
смърт на злий тиран!"
Обществено достояние Това произведение е oбществено достояние в България, САЩ и страните с времетраене на авторското право 70 години след смъртта на автора или по-малко.