Страшлив Дойчин се показал,
присмяла му се дружина,
Дойчину жалба паднало,
та свойта майка проклина:
„От бога, мамо, да найдеш,
задето мен си родила,
кат пусто сърце плашливо
в гърди ми ти си турила!
Във люлка йоще — умът ми
с плашила, с мечки… пълн беше
и мойто сърце незлобно
със страх го, майко, поеше.
Когато аз се разплаквах,
синът ти сплашен да биде,
безумно ти му крещеше:
«Мълчи! Че турчинът иде!»
Снага си мъжка аз имам
и младост йоще, и сила;
но с сърце, мамо, юнашко
защо не си ме дарила?!“
|
Това произведение е oбществено достояние в България, САЩ и всички други страни с времетраене на авторското право 70 години след смъртта на автора или по-малко.
|
