| Г. и А. — Григор Божков и Антонов, когато минаха още през 1875 година през Сопот, отивайки за Клисура, за да подготвят въстанието.
|
Приятели безценни
изпратих днеска аз
и с чувства възхищенни
казах им „добър час!“
Идете живи, здрави
там, дето чакат вас,
но знайте, че сега ви
по-много любя аз.
Но не че без преструвка
стискахте ми ръце,
че жежката цалувка
ви беше от сърце;
нито че с вас отдавна
аз бил съм разделен —
та с тази радост явна
срещнах ви този ден.
За друга аз причина
възлюбих ви така:
у вас найдох, дружина,
по-доблестни сърца.
Видях, че в ваште жили
кипеше горда кръв,
че бяхме се сближили
неволно с тайна връв.
Идея благородна
бе общата ни страст
и за борба свободна
горяхме в същий час.
Честит да е случаят,
в кой нашите сърца
така да се узнаят
можиха с две словца!
Че буйно те живяли
в притворният си сън,
че тайно в них горял е
един и същ огън!
|
Това произведение е oбществено достояние в България, САЩ и всички други страни с времетраене на авторското право 70 години след смъртта на автора или по-малко.
|
