I
Вест радостна, мила
чу наший народ:
в Цариград стъпила
и чест нам сторила
миледи Странгфорд.
И муза ми драга
венеца завчас
на глава си слага
и запя веднага
със ясний си глас.
Добре ми дошла ти,
миледи Странгфорд,
в тез места благати
и мили, познати
на славният лорд,
на твой скъп стопанин,
на наший Странгфорд,
достоен гражданин,
прочут англичанин,
с името си горд.
Той пръв милостиво
погледна към нас
и доде му криво
тъй несправедливо
да тлейм до тоз час.
И той ни обикна
и да ни огрей
завесата вдигна
и с мощ се провикна:
„Тоз народ живей!“
И с доблест най-сгряна
на нас — народ клет,
приятел он стана
и веща забрана
пред западний свет.
II
Ти днес си стъпила
във пределът наш
и нашата сила,
жал, нужда, теглила
лесно ще узнайш.
Ще видиш, че струва,
о леди Странгфорд,
днес да се милува
и с помощ дарува
българский народ.
Странгфорд благородний
бе в броя на тез
души превъзходни,
що с думи свободни
браниха ни днес.
Ний народ сме скромен,
не можем вдига
за неговий спомен
паметник огромен
от бронза сега.
Но в гърди ни траят
горещи сърца,
кои не забравят
тия, що ни правят
добро на света.
Да благодариме
нам е драго днес:
неговото име
дор на свят стоиме,
в нас ще е на чест.
III
Добре ми дошла ти,
миледи Странгфорд,
в тез места благати
и мили, познати
на нашият лорд!
|
Това произведение е oбществено достояние в България, САЩ и всички други страни с времетраене на авторското право 70 години след смъртта на автора или по-малко.
|
