Вижте пояснителната страница за други материали със заглавие Моите песни (Иван Вазов).
Не хулете ме за мойте песни —
че напуснах ваший въздух болни,
че оставих улиците тесни
и мених ги с планините волни.
Много сили, много днес поети
гаснат в вихъра на страсти дребни;
на крилата, жадни за полети
там, виси сега топуз враждебни.
Скъден е животът ваш и жалък…
Гледам безучастие мъртвешко,
всичко пъпли; за насъщний залък
жертвува се всичко человешко…
Не корете!… Нека дъхам, братя,
въздух, лучи и лазур небесни
в планинските чистите обятйя.
Не съдете ме за мойте песни!
Нека малко слънце и природа
с тях да влезне в задуха ви тясна,
малко лъх от младост чиста, прясна,
лъх от горски здравец и свобода.
|
Това произведение е oбществено достояние в България, САЩ и всички други страни с времетраене на авторското право 70 години след смъртта на автора или по-малко.
|
