Направо към съдържанието

Двата бука

От Уикиизточник
Двата бука
Автор: Иван Вазов

Видях два пригърнати бука в гората,
пригърнати нежно, кат либета в жар;
от корен до върха обвили се двата —
столетия пият любовний нектар.
 
О, буки, казах им, вий тъй сте прекрасни:
се дружни във радост и в бедствия зли,
гръм, бури не плашат пригръдки ви страстни,
цалувка ви жежка и смърт не дели.
 
Завидна е вашта любов безконечна,
тя пътника радва, прославя лесът…
Какво я направи тъй вярна и вечна?
Какво запечата съюза ви твърд?
 
Магия ли страшна, ил брачно венчанье,
ил клетви любовни — кажете да знам?
Презрително буките пазят мълчанье
и още по-силно пригръщат се там.

Обществено достояние Това произведение е oбществено достояние в България, САЩ и всички други страни с времетраене на авторското право 70 години след смъртта на автора или по-малко.