Кямиле
| Кямиле Автор: Иван Вазов |
Под тез вежди черни, вити
мокри светяха очи
и из устни сладовити
звучен глас взе да ечи.
Тя запя печална, красна
и закърши чудно глас
и таз песен толко ясна
крийше любов, гняв и страст.
Пей, Кямиле, мома смутена,
пей, турчанко, зарад мен.
Скланяй глава упоена,
стреляй поглед развълнен.
Пей, Кямиле, играй, лудувай!
Мятай коса по бял врат,
кърши снага и вълнувай
и опий ме с благодат!
В тия мигове крилати
с твойта прелест ме омай!
Възкреси мечти ми злати,
въведи ме в ваший рай!
И бащи си кат оставим
долу тук да се ядът,
там в блаженство да забравим
аз теглата, ти — срамът.
|
Това произведение е oбществено достояние в България, САЩ и всички други страни с времетраене на авторското право 70 години след смъртта на автора или по-малко. |