Иванка
| Иванка Автор: Иван Вазов |
Недей слуша, недей вярва,
миличка женице,
хорски думи ядовити,
лошите язици.
Хората са тъй от време:
за злото способни,
очите йм са завистливи,
сърцата им — злобни.
Чуждото добро боде ги,
нивга не почиват…
Твойте сълзи ги не стряскат
или ги разсмиват.
Нявга ти бе красна, млада,
с поклонници много;
ти грееше, ала днес си
наказана строго.
Ти въздишаш, ти се мислиш
добрините прежни,
в миналото ти живееш
сред теглата днешни.
Никой тебе за утеха
не каза две думи,
ти чу думи и обиди,
тежки кат куршуми.
Аз те срещнах и разбрах те
със вълненье скрито;
видях в теб душа прекрасна
и сърце разбито.
И със нежност аз съзрях те
и в борба със злото
свалих тварът от сърце ти —
срамът от челото.
Ти можа веднъж да кажеш:
ази съм щастлива!
Видя, че лобовта в тебе
йоще била жива.
Но защо си дните мръщиш
с тез съмненья грозни?
Защо даде ухо лесно
на чуждите козни!
Недей кълня, недей мрази!
Вражда не прилича
кат на теб жена родена
само да обича!
|
Това произведение е oбществено достояние в България, САЩ и всички други страни с времетраене на авторското право 70 години след смъртта на автора или по-малко. |