Име

от Уикиизточник
Направо към: навигация, търсене

Есть речи – значенье

темно, иль ничтожно;

но им без волненья

внимать невозможно.

Лермонтов


Има име мен известно.

то не е дотолкоз лично,

ни богинско, ни небесно,

нито пък е романтично.


Всякой може равнодушно

това име да дочува,

то за него е бездушно,

то му нищо не казува.


Но за мен не е нищожно,

то и тайно му значенье,

нито ми е пък възможно

да го слушам без вълненье.


Колко сладост то съдържа

в свойте звуци прости, ясни,

как сълзите то задържа,

как ми свети в дни нещастни!


Ако нощем спя дълбоко,

то по устни ви пролазва,

будя ли се – извисоко

призракът му се показва.


Ако чуя лъх зефирен,

то и тамо притреперва,

и чучурът наш неспирен

него бъбли, ми се верва,


ако слушам шум дървесен,

него мисля, че разбирам,

ако гледам свод небесен,

драснато го там съзирам.


1874, Сопот