Злата и майка й
| Злата и майка й Автор: Иван Вазов |
Злато мари, злато име,
мари, дъще, я кажи ми,
кой ти цветето набаска,
кой ти бузата одраска,
кой ти гушката закачи —
там стори червено значе?
— Мари, мале, мила мале,
като питаш, да ти кажа:
снощи гости сме имали.
Отидох вода да тража
с менци сама на извора.
Там заварих много хора.
Рекох малко да почакам
и за мене ред да доде…
Че отде ги бяс проводи
черни биволи проклети —
между нази се увряха,
бистра вода да си пият.
Едно биволче най-мало,
пусто що бе пощръкляло,
ни зарита и затласка
и с опашка ме забръсна,
та ми цветето разкъсна,
и ми бузата одраска,
и ми гушата закачи,
та стори червено значе!
— Мари, дъще, мари, Злато,
мари, чеденце благато,
лъжи, лъжи колко сакаш,
от мен вяра да не чакаш:
й аз съм се мари момила,
й аз съм на вода ходила,
и кат тебе съм патила.
|
Това произведение е oбществено достояние в България, САЩ и всички други страни с времетраене на авторското право 70 години след смъртта на автора или по-малко. |