Записки на Христо Македонски: 23.Сражения
| Записки на Христо Македонски — Глава 23. Сражения Автор: Христо Македонски |
На Кадъ–Боаз. Падането на майор Киреев. На Пандирало. Нашето решение да се турим под команда на генерал Черняев. Законът. Към Чипровските планини. Към Пиротско. Моята там гражданска и военна администрация. Липсата на оръжие. Разпореждания от командира на II батальон. Нападението на турците на нашето отстъпление. Писмото на Филип Тотю. На Пандиралските планини. Участта на Филиповата чета. Убитото момче и братската помощ на Михаил Хашлако. Новите заповеди от Хорватович. На Треси–Баба. Моето спасение. Полугол спасен юнак. Неуместно отстъпване. Намереното дете. В Княжевац и случката с Илю. Отдалечаването на последния. Избегвам да се срещна с Хорватович. Добрият резултат на битката. При Хорватовича с Панайота и дяда Желя.
- * * * * *
Когато пристигнахме на Кадъ–Боаз, другие български чети бяха направили и свършили вече сражението и отстъпваха назад. Щом приближих аз с четата си с тая на Найден поп Нилов, нашите ни забеляха, спряха да отстъпват и удариха турците отново; турците уплашени, види се, от това, че на противника иде помощ, която не знаеха, разбира се, колко е голяма, започнаха да отстъпват. Това отстъпление се продължи до там, щото нашите пак завзеха и запазиха първите си позиции на Кадъ–Боаз. Загубите на нашите бяха тогава твърде големи, само мъртви 87 души, а ранени не помня сега колко бяха на брой, минава ми само през ума, че бяха доста много. Както убити и ранени бяха паднали повече от четата на Симо Соколов. Между убитите беше един мой приятел Димитър Стоянов Флореско, родом от Браила, Румъния, по занаят кацар.
На другия ден пристигна на Кадъ–Боаз майор Киреев с четири батальона сръбска войска, който погна турците и на четвъртия ден падна убит при Раковица, защото турската сила беше твърде голяма и главно защото сръбската войска започна да отстъпва без време, на което беше, разбира се, принудена от неприятелската сила. Помня даже и това, че мъртвото тяло на Киреева остана в турски ръце, та това доста се коментира в нашия стан. Още след като Киреев тръгна да гони турците, ние се упътихме за Княжевац, а оттам за Бабина Глава, където намерихме Филип Тотю.
Щом стигнахме на Бабина Глава, събрахме се всички войводи на Пандирало и поискахме да се обясним и да определим по-добре нашето положение и деятелност. Събрахме се: Панайот Хитов, Симо Соколов, Филип Тотю, дядо Илю, Найден поп Нилов и аз. В туй събрание присъствуваха: Д.П. Иванов, Панчо Досюв, Георги Милетич и Кекеров (собственото му име не зная). [1] След като взехме предвид много съображения и обстоятелства, след като разисквахме всеки един въпрос по-обстоятелствено, решихме: да дадем заявление до генерал Черняев [2] и да го помолим да ни бъде той главнокомандующ. Не помня сега точно съдържанието на туй наше прошение, но като резултат на горното ние искахме да ни даде един устав за управленито на нашите чети, като му обяснихме нашата главна цел, а именно намерението ни да преминем в Българско и да вдигнем народа да въстане. С една дума, ние искахме една организация, но организация за известна и от по-рано определена цел. Генерал Черняев ни беше необходим като наш главнокомандующ главно за това: да избегнем всички неприятности, които можеше да имаме от страна на други неразбрани офицери, които по някои неизвестни на нас и неоправдаеми за никого причини бъркаха на главната наша задача или не искаха и да чуят за тая задача; освен това, това наше навлизане в България, ръководено от генерала и съгласявано с общия план на сръбско–турските сражения, можеше да бъде по-добре утилизирано и за нас, и за сърбите. Като образован русин, ние бяхме убедени, че генерал Черняев ще ни разбере по-добре от всеки сърбин. Прошението подписахме всички войводи, освен войводата Филип Тотю, който не се съгласяваше тогава, но отпосле отстъпи и той. [3]
Генерал Черняев прие твърде любезно нашето прошение и се съгласи на всички наши искания, изложени в това прошение. По наш избор той утвърди Панайот Хитов за главен войвода, призна за законни другите войводи и четници, даде ни два топа и ни задължи да му даваме на всеки 24 часа рапорт за състоянието на нашите така организирани чети. Генералът не забрави да ни даде и един закон, написан на руски, който ние преведохме още тогава на български и го прочетохме на момчетата. Върху преписа от тоя закон, който съм запазил у себе си, за направени много поправки с молив и с мастило, но аз ще го представя тук в първата му форма, както е бил той преведен от всички ни, с указание на поправките, без да мога да утвърдя сега дали и в превеждането не сме се отклонили от руския текст. При всичко това законът представлява известен интерес и ние го печатим тук:
З А К О Н
на българските доброволни войници
ЦЕЛ
1-во. – Целта на нашето воюване е да се освободи България от турското иго, ще воюваме дорде или спечелим свобода или всички да измреме.
2-ро. – Четите ни, които съставиха от събрани доброволци, под подписаните войводи за сега нямат определено количество войнци, това ще се назначи в преминуването ни у Българско.
3-то. – Приемал се е и ще се приема за войник всеки християнин, който дохожда чисто съгласно с определената ни цел. иисква се да бъде духом и телом здрав.
4-то. – Няколко чети се управляват от един войвода, разделена е четата на няколко взводове (Хр.М.: Навсякъде в закона е писано водове и като мисля, че това е по- погрешка и че работат се касае за взвод, навсякъде това съм поправил така.) по петдесет души, а взводът се разделя на десетини.
5-то. – Всички войводи ще имат главен войвода избран и упълномощен по вишегласие от самите войводи и офицерите (тутакси след това някой в прибавил с молив следующето: са утврhеь|ем врховног воjводе генерал Черняева).
6-то. – Ще има съвет войнишки, съставен от войводите, офицери и приема войници. (Тоя член е заличен от същия, който е направил допълването към член 5).
ДЛЪЖНОСТИ
1. – Главний войвода издава плана за действията военни и председателствува във време на съветване. (И този член член е заличен от същия).
2. – Всеки войвода отговаря пред съвета (от същия заличено думата съветът и поставено: гл воjводом) за поверените нему чети и длъжен е да се подчинява на заповедта на глвн. войвода. Има да представи потребностите на своите чети.
3. – Офицерите споделят всяко действие на войводите и във време на отсъствие те ги застъпват и по решение на съвета с главн. войвода офицерина с пълна мощ предвожда във време на война. (Тоя член заличен от същия).
4. – Четникът ще изпълва повеленията на войводата, взводникът е подчинен на четника, а десетникът на взводния. (Тоя член заличен от същия)
5. – Всеки войник ще изпълва без критика, безусловно всички приказания от главний войвода до десеторя и всякой свойта нужда ще изказва пред десеторя, която ще представи постепенно на чиновниците (Хр. М.: тук ще да е думата за чиновете вероятно) от най-близкия до главния.
6. – Оплакване или разпра с десетаря кога има ще се отпри (отправи?) първо до самия си десетар, от когото е докачен, та ако не се понесе тъжбата му взводнику същия може да се отправи към взводника. Същото са длъжни дапостъпват и другите чиновници (чинове?).
7. – Длъжността на стражарите е: да изпълняват точно наставленията на дежурния по лагер, на началника стражарски и на разводника. (Тоя чл. е заличен от същия).
НАКАЗАНИЕ
1. – Който се хване в издайничество, ще се накаже със смърт.
2. – Който побегне самоволно от бойното поле или от стражата – смърт.
3. – Който открадне от дружината си, да му се отсече един пръст от левицата. (Тоя член е поправен от същия във втората му половина и членът се чете с тая поправка тъй: който открадне от дружината си, да му се казн отреди телесно. Пошто jе оваj поступак унижаваjуhи и то и казн одреhуjе се понижаваjhа. За насилованhе жена телесна казн по решелье главном воjводе).
4. – Който открадне от събранията на сънародни едноврени, ще се накаже по решение на съвета. (Тоя член е заличен от същия).
5. – Който вземе нещо в плен от неприятеля, ще го явява секретару на главний войвода. Уплененото ще се сподели – половината цена ще се раздаде на войниците, половината остава в общий ковчег, а който юнак е взел плен, ще се награди от съвета. (Последната дума заличена от същия и прибавено: во воде главног).
6. – Пияницата ще се лишава от заплата по решение на съвета, а ще бъде неискорененият пиянец и усмъртен. (Тоя член заличен от същия).
7. – Курварину ще се отрежат два пръста на левицата. (Тоя член заличен от същия).
8. – Който се хване съзаклятник против живота на някой член от войнството след изпитване ще се умъртви.
ДОПЪЛНЕНИЕ
9. – Както главний войвода, тъй войводите и офицерите ще си имат спомощници, които сами ще изберат. (Тоя член заличен от същия и вместо него е написано следующето: "Решенье воjводе извршава одма. Пресуп[лене], коjе заслужуjа смрт решаваjу наjпре све воjводе чета, а затим ово решенье иде главном воjводи, чиjе решенье може се одма у изврашенье довести)
У Сьрбjя 1876 юний
На другия ден още след нашето туй конституиране, тръгнахме по нареждане на генерал Черняев, за Стара планина, а именно: тръгнахме първо четите на Панайот с Илю, като ги придружи и моят четоводец (подвойвода) Пенчо Досюв, а след тях, на втория ден, аз, Желю и Филип, като носехме и два горски топа. Симо Соколов пратиха на друга страна. Панайот и Илю отидоха напред, като авангард и с цел повече да запазят селата от черкезите, които в това време вършеха страшни свирепства, а ние с Филипа и Желя останахме един ден, за да вземем топовете. Ние гонихме Чипровските планини, където стигнахме след четиридневно пътуване, като минахме на Балта–Бариловци, Черни връх, Бабин зъб и Топли дол. По пътя получих от Панайота следното писмо:
"4/7. 1876. Тешице (Хр. М.: дали не е това Клющица?) Г[оспода] г[оспода] войводи Филип, деда Жела и Р. Македонски,
Писмото ви с голяма радост приех и радвам се що[то] тъй на[бър]зо следвате по нас. Поздравлен[и]е от нас на [в]сичките братя. Ми смо за сега здрави.
Ви[е] да следвате по пута "шише" право на (светого Никола) [4] Ц[ъ]рни вр[ъ]х и оттамо на Бабин зуб, дето ще се срещнемо. При това да имаме на ум да при[в]дигнете от същото село где сте сега барем най-малко 800 ока брашно, защо[то] где[то] отиваме, тамо няма да се намери храна.. Мие в този час тр[ъ]гваме за в Бабин зуб и кат[о] се срещнемо тамо с вас ще се подразумомо на къде да следваме дале [5]. [В] същото време може да [се] каже, че щемо за два дена да т[ъ]рпимо малко оскудице за [х]ляб.
Ваш брат войвода
Панайот Хитов [6]
Деловоhе Панча Досиев, учител.
И тук Панайот само се е подписал, а писмото е написано от моя подвойвода: Панчо Досюв, който придружи Панайота и Иля. [7]
И през четиритях тия дни нямахме с никого никакво сражение, но Панайот, който беше пристигнал на това място по-рано, намерихме го там и той беше направил вече едно сражение с турците. Илю не беше още там, защото по причина на болест, отдвоил се още от Панайота и останал в Горни Лом заедно със сина си и 10–15 момчета. Скоро обаче той беше оздравял и прибърза да си заеме старото място в четата.
На Чипровските планини се събрахме всичките войводи и там определихме нашата бъдеща деятелност. [8] След дълги съвещания ние решихме тъй: аз с четата си да замина за Пиротско, а другите войводи за Белоградчишко и Берковско. Нашата цел беше да вдигнем българския народ от тия краища на оръжие и по тоя начин да усложним още повече влошеното вече положение на турците и да извоюваме своите правдини. Веднага завзех позициите: Мъртвички мост, пиротския път за към Темско и пътя за към Висока, та вардех да не преминат турците. Квартирата ми беше в с. Засковци. Завзех също девет села и упълномощих или по-добре назначих поп Георги от Топли дол и Лука Марков от Черни връх за управители на тези 9 села. Това мое назначение се одобри от всички селяни и така новите управители подкачиха да действуват. Няма нужда да се казва, че първото нещо, което ги съветвах да направят, то беше да устроят стража в селата и по такъв начин сами да помислят и да се пазят от турците. Щом уредих управлението на тия села, заех се тогава с военната им организация, ако може тъй да се каже. От триста души вземах с мене сто, въоръжавах ги с каквито пушки беше възможно да се намерят и ги обучавах да стрелят, като им показвах и други някои упътвания по предстоящата защита от турците, които навярно се надявахме да ни нападнат. Трябва да спомена и това тук, че по селата аз намерих по 10–15 пушки, дадени на селяните от войводата Панайот Хитов, но с твърде малко муниция. Тутакси след това повиках при себе си старейшините от селата на Висока, с цел да се посъветвам и с тях, за да може и те да се приготвят и подпомогнат на работата. Всичко отиваше добре и селяните бяха съгласни на това, но нямаха пушки, заради това аз се реших и като войвода, человек от голямото добро утро, [9] писах писмо на генерал Черняев и го молех да разпореди, за да се даде оръжие и на препоръчаните от мен лица, за да се въоръжат всичките тия села. Отпосле имах случай да се науча, че препоръчаните от мен лица не са получили оръжие, неизвестно по какви причини. Тогава получих следващите писма:
Господину воjводи бугарском Панайоту
у hоштици или где буде
Овог часа отераше черкези стоку Мирскому и Шугринску. Jа сам заузео са строжом да вам леhа осигурам.
Молим вас поитите у Темску селу, те стоку горньу отмите.
ваш доброполеhи и
Поп Jван Илиh
6 jула 1876 год.
Балта Бериловци [10]
6/7 1876 год. над Г[орни] Лом
Г[оспода], г[оспода] войводи Филип. Жела и Р. Македонски,
Писмото ви от 6 този месец приех и за подробността му разумех, на кое[то] ви [в] същото време [и] отговарам. Услед [11] голямата "Мъгла", аз сметнах [12] се с пута и слегнах [13] долу над Горни Лом.
Затова ви имам да ви кажа, от дружината ви да оставите 100 души и кого[то] помежду ви намерите за право от войводите да остане в Топли дол да врест [?] дето ви каже д[яда] попа – тамошния. А също тъй и от селяните да [в]земете до 100 и ви[с]ше хора да се сдружат с ония нашите стотях хора, за да вардят тамошния богоз, а селяните жърновр[х]чани, глещичани у засковчани да дават храна и хора.
А другите пък доброволци с войводата им да излегнат на белеги. [14] И ми ще да будемо сутра навечер тамо. Как[за] да се срешнимо тамо у едно [и също] време.
Деловоh е [15]
Панча Досиев, учител
Войвода [на] бу[гарском] чета
Панайот Хитов [16]
Войвода бугарском господину Панайоту
у hоштицу
Изволите св вашаом храбром войском ударите на рудине ово заузмите па онда Тополи дол и венцом исог тако да ваша Линиjа доhе бар до Бабаног зуба како би свко неприятельско отделение спречили Jа овамо имах само 3 чете на разположениу са 2 топа, па обдржавам чак до Иванове ливаде линиjу, за то би необходно нужно било да и ви десну страну венца од св[ети] Николе држите.
Новости немам да Вам jвим никакове, а немам белгинки пушки щто ми пишете Г[осподин] Капетан. Среhтковичh отишао jе са 2 батациона [и] 2 топа у hупри и близу Белоорадчика нему би требало да се осигура десна страна.
6/7. 1876 год год. на св[ети] Николи
Ваш поштователь
командир II батальо[он]
Jевта Jовановh [17]
На 22 юли беше, когато турците нападнаха нашата чета с три батальона редовна войска. Ние не можахме да удържим това нападение и отстъпихме, без да дадем друга жертва освен един българин от селата. Турците изгубиха 11 мъртви, а ранени неизвестно. В същия този ден получих писмена заповед от командира на II батальон Ефта Йованович, да се върна у Балта–Бериловци и да гледам да запазя други по-важни пункта, с една дума, да отстъпя назад. Това писмо не съм запазил, изгубил съм го вероятно.
Преди да се получи тази заповед, аз имах и други някои сведения за положението в Балта–Бериловци. Още щом се установих в Засковци, аз адресирах едно писмо на поп Тодор в Балта–Бериловци. Писмото писа с молив моят писар уж както следва:
Господин поп Тодор
в Балта–Бериловци.
Молиме Вас отче, кажете ни що стана около Пандирало [и] Бела Паланка, и ако знаете нещо за Пирот. Слушаме от хора, да сте ходили в Пандирало, затова пищете ни по-скоро подробно що стана. А от нас Ви явяваме за г[осподин] Панайот, [че] отиде в Чипровци, разби турците и им [в]зема доста оруж[и]е и за сега е в Чипровци.
Приеми искреното ми поздравление и ако е тамо Лука от Ч[е]рни вр[ъ]х, кажете му да дойде скоро код [при] нас у Засковци.
10 юли [18]76, Засковци
Ваш приятел
войвода Христо Македонски
Оказа се, че поп Тодор не бил тогава у тях, но друг поп, добър сърбин, [18] приел писмото и на гърба на същото с молив отговаря тъй:
Балта Бериловци, 10 jули 1876 год.
Господине,
7 т. м. в среду били съ войници на Пандирало у акциjу ступили, коjи сам очима видио. Тако да си турци сасвим наше надбили и у бегство обратили, али у идуh ог дана, четвртка тако су били турци набиjени, да су морали натраг поуhи се у Пироту.
Христо, линjу добро чуваj за од Пирот да Темске jермислим даhе тамо сада проhи они луди су из вароши бугари и мире сиротину да би се предали, почем су вси били код нас и одбивани за у Рудинhе.
Господин Илье воjвода jе овде код нас.
Балтобериловски свещеник
Jован Илиjевиh [19]
Още в Засковци бях аз, когато получих от Филип Тотю едно писмо, с което ме канеше да минем към Стара планина за в България. Тъй беше аслъ желанието и намерението на всички войводи с български чети! Искахме да помогнем на сърбите наистина, но в същото време това подпомагане правихме с единствената цел, да влезем в България и да дигнем народа на въстание. Писмото на Филипа, както и другите писмо, които печатам тук, пазя и сега в оригинал, то е написано от секретаря му Д.П. Иванов и подписано от него.
На Балкана, връх Влашко – село
10 юлий [1]876
Г[осподин] Христо Македонски,
На 8 того стигнахме заранта пред селото Чипровци, ведно с г[осподи]на Панайота и се разположихме да нападнем селото, но не намерихме съпротивление. Един турчин па[н]дурин само имало и той побегна, [а] селяните ни посрещнаха. Същия ден г[осподин] Панайот се разположи с една чета от момчетата при манастира на св[ети] Ивана, а ни[е] завзехме височините между Чипровци и Влашко село. Още на 8 т. [м.] Панайот се удари с една част турци 250 души и ги изгони. Ни[е] от наша страна хвърлихме някой топ и прогонихме турците, що се намираха по-долу в другите села и всеки преспа на мястото си. Заранта на 9 т. [м.] аз тръгнах към манастира. Панайот войвода ме викаше на помощ. В път научих, че турска войска иде от Берковица и аз се отделих от пътя си да [я] п[р]есрещна. И наистина, срещнах се с 2000 души турска войска, що идеше от Берковица. Поставих на място топа си и ги отблъснах за малко. Но като бяха твърде много, реших да се оттегля на друга позиция – 1 час разстояние от Влашко село, дето и сега се намирам. Днес като се разговорих със своите хора, решен съм да отида напред към Стара планина, затова ако би че имате и ви[е] същото желание, моля Ви да ми отговорите решително. Ще чакам сутре до пладне Вашия отговор, и като няма много турци, ако и ви[е] одобрявате мнението ни, тръгнете с Вашите хора час напред, за да вървим [в]сички ведно братски, за там, дето ни зове длъжността ни, а колкото селяни [са] воружени, те нека останат да си пазят селата. Време вече да се бавиме не ни остава, и зима ще настане и не ще можем принесе на народа си никоя полза, ако още се бавиме тука. Мислете добре, за къде сте тръгнали, за къде са Ви последували вашите момци и каква отговорност ви остава, ако не си изпълните длъжността, която имате към тях.
Поздравявам Ви братски и чакам час напред, най-късно до сутре след пладне отговора Ви.
Ваш като брат Ф[илип] Тотю
Притвореното писмо с особен человек на часа да изпроводиш до генерала Черняева. Пишем му за оружие за селяните, и за нази за бомби и барут още. Щом дойдат, нека ни се пратят за нашия път, ако Ви[е] не дойдете с нас.
Съ[щия]
Писмото на Филип аз получих един ден по-късно, т.е когато турската войска ме нагъна и аз отстъпвах, както и трябваше да направя, защото и имах заповед за това, пък и защото необходимостта го диктуваше. Не можех, естествено, да тръгна тутакси при Филипа и др., а трябваше да посрещнем нападението на турците, които ме бяха заградили от три страни и положението ми беше рисковано. После, там действувах аз по нареждане на главния войвода и по решение на всички други войводи, та нямаше как да напусна позициите и да тръгна. Оставаше да се чака и намери удобен момент за това. Как отговорих на Филипа, аз не зная сега; това най-добре ще знае Филип. Нека спомена и това, че на 10 още Сидер (родом от къде Оряховица) [20] който беше с Филиповата чета, взел 45 момчета от Филиповата чета и минал в България, но защото турците, които пазеха твърде хубаво татък, за да не се размири и там, пресрещнали ги и избила всички до един. Това беше на 11 или 12 юли. [21]
В същия ден, 11 юли, разбира се, по заповед и по причина голямата турска сила, цялата сръбска войска се дръпна назад и напусна турската земя. В Балта–Бериловци само пренощувахме (там намерихме Илю войвода) и заранта рано тръгнахме за Пандирало, където намерихме и други две български чети, под войводството на Симо Соколов от Трън (сега жител Софийски) и Ефта Сърбинът. Там се научих, че и Панайот е получил заповед от полковника Харватовича, да завземе позициите при се. Никола. Щом стигнахме в Пандирало, стествено, прибързахме всички войводи да се представим на полковника Харватовича. Той ни посрещна извънредно любезно и ни заповяда да отидем на Пандиралските планини и да хванеме позициите на Бела Паланка (Ак–Паланка) на Зелени връх, срещи Козино бърдо. Това беше на 12 юли. За там тръгнахме три чети, а именно: Симо Соколов, дядо Илю и аз. Тутакси взехме добри позиции. Още на другия ден, 13 юли, получих едно писмо от Д.П. Иванов, писар в четата ма Филип Тотю, с което пращаше два сандъка барут и останалите от четата момчета. В писмото ми пишеше той, че се бил изгубил в планината по причина на мъглата. Ето съдържанието на писмото.
Пандирало
Габреница, 13 юлий 1876,
Г[осподин] Христо Македонски,
По причина, че г[осподин] Панайот Хитов не дойде с нас и се оттегли, и между нашата чета до 100 момчета поискаха да си отидат, бяхме принудени и ни[е] да до[й]дем назад, за да се проумейме що тряб[в]а да се прави. Из пътя падна по планината голяма мъгла и аз с др[уги] 30 хора се изгубихме – и пак отидохме на Бабин зъб, но г[осподи]н Филип не се яви. Затова, като научих че и Ви[е] сте били на Пандирало, пращам ви нашите няколко хора с два коня барут и нека тамо стоят при Вашата чета, догде до[й]де г[осподи]н Филип сам или догде се научим за къде е заминал, за да се намерим[е]. По причина, че ми е малко болно тази вечер, аз с двоица ще преспиме в това село и сутре може да до[й]да.
Поздравявам Ви прилично
Ваш Д[имитър] П. Иванов
Турците вече отвсякъде продължаваха да нападат и по цялата линия напредваха. Тъкмо на 15 юли, в 6 часа заранта, турците ни нападнаха при позициите ни на Бела Паланка. Това нападение очаквахме всяка минута. Сражението трая 8 часа непрекъснато и трябва да кажа, че всички момчета се биха мъжествено, и без да се гледа на това, че турците бяха голямо мнозинство, ние ги задържахме. И трите наши чети броиха всичко 1100 души. Само моята чета броеше тогава до 360 человека, защото от ден на ден все дохождаха нови момчета. В това сражение, понеже ние имахме твърде добри позиции, турците изгубиха много мъртви и ранени, а от нашите паднаха само един мъртъв и двама ранени. И убитото момче от нашите нямаше да пострада, ако не се беше качило на едно дърво. Щом го удариха (то беше родом от Прилеп), падна от дървото. Михаил Хашлако, един херкулес, родом от Кърк Клисе, живущ сега в Севлиево, вдигна ранения на гърба си и го занесе в болницата на Пандирал, която се намираше на четири часа разстояние. Без да гледа на тая съща братска помощ от страна на добрия Михаил, раненият умря на втория ден. На другия ден, 16 юли, турците пак ни нападнаха, но не с такова ожесточение, както миналия ден. Това сражение трая всичко пет часа и не може да се каже битка, защото гърмехме си едни други от твърде далечно разстояние. Турците не доближаваха нашите чудесни позиции, а това те правили с хитрост: залисваха ни по тоя начин, а от друга страна, с пълна сила влезли в Грамада.
На 18 юли, още в тъмни зори се получиха следующите две заповеди от полковник Хорватович:
Воjводама добровольачким г[осподин] Сими Соколовиhу
Ристи Македонским и Ильи.
Све добровольачке чете пову ите назад на чуку изнад логора и осигураваjте десно крило трупа. Према томе зауз[и]мате оно место коjе jе досад
17. VII.[18]76
Пандирало
Пуковник
[hура] Хорватович [22]
Това писмо, както и следующето, ний получихме твърде късно, на 18 юли, тогава, когато вече турците ни бяха заградили. Ето и второто писмо, що говори:
Воjводам добровольачким Сими Соколовиhу
Ристи Македонском и Ильи.
Препоручуjем вам да се спре зоре прикупите и да напуштене шанчене зауземете тако да у jедан шанац до е само по 20–30 льуди.
Особиту пажньу треба[ти] обратити на то да льуди доста одаjу и да се движу на позициjи е да би неприjатель мислио да нас jе много.
17 jула 1876.
Пандирало
Пуковник
[hура] Хорватович [23]
Разбира се, ние прибързахме да изпълним втората заповед на полковника; първата не можеше да изпълним, защото турската войска се подаде от две страни: подир нас и от към Бабина–Глава. И щом влезнахме в шанцовете, турците ни нападнаха ужасно и с много голяма сила. Те се хвърлиха върху нас като орли на леш. Тяхното голямо количество ни принуди да отстъпиме. Щом почнахме отстъплението, турската кавалерия започна да ни напада с една тактика много опасна заради нас. Мнозина от нашите момчета паднаха от тая кавалерия, но и тя самата доста пострада от нашите куршуми. Отстъплението, както и сражението, трая цял ден: отстъпихме чак до Треси–Баба. В това сражение се изтрепаха и изгубиха от всичките доброволци около 200 души. Само от моята чета 40 души. На Треси–Баба беше и сръбската войска, та щом дойдохме там, спряхме се и взехме позиции. Това беше на 18 юли вечерта.
На 19 юли заехме дясното крило на боевата линия и се приготвихме да посрещнем турците, които сигурно очаквахме да ни нападнат. Турците тоя ден пак ни нападнаха и ние бяхме принудени да се биеме без никаква помощ два–три часа и изгубихме две най–добри позиции, които имахме. Понеже турската сила беше твърде голяма, дойдоха ни на помощ четири чети от Княжевицката бригада. Щом дойде помощта, ние отново се впуснахме в бой с турците и така распалено, щото се рамесихме и се биехме сам с щиковете. Но скоро отблъснати, турците се оттеглиха на страна и нашите успеха да вземат позициите им. Аз бях останал малко по-назад и турците ме заобиколиха и ми предложиха да се предам; те искаха жив да ме хванат. Още преди да успея да кажа или направя нещо гъркът Спиро Караискаки ме бутна в една долчинка, близо до която се намирах, аз паднах вътре, а след мене се хвърли и той, та избягахме. Турците гръмнаха с пушките си след нас, но не можаха да ни улучат и аз, благодарение на този грък, останах да живея и да се бия да отечеството си. В това сражение уловихме 18 души турци живи и ги предадохме на началството си. В това време турците бяха уловили едно от нашите момчета, струва ми се, Илия се зовеше; то беше от Видинско. След хващането му турците и неколцина манафи го държали за ръцете доста здраво. По едно време момчето, като видяло, че не ще бъде добре за него и че не го очаква нещо хубаво, намислило да бяга, но манафите го държали здраво за дрехата. Най-сетне то, като се уповавало на своята сила, сритало манафите, опънало с всичка сила да се откопчи от тях и връхните му дрехи останали в ръцете на неприятелите му. След това то се върна при нас полуголо, като се нареди отново да се бие с турците. Както и да е, битката беше ужасна. В това време на турците дойде помощ както от Грамада, тъй и от Бабина Глава; също и на нас дойдоха на помощ две бригади: Смедеревската и Пожеравачката. Битката трая седем часа и половина, най-после турците се ожесточиха и ни нападнаха решително. Лявото крило на сръбската войска, където беше Пожеравачката бригада, отслабна в боя, а след това ненадейно удари да бяга. Вследствие на това ние, които бяхме на дясното крило с Княжевечката бригада, не можахме да стоим безопасно на позициите си и взехме да отстъпваме, но с байонетен бой, който всеки знае колко е опасен за оногова, който отстъпва. Няма нужда да се казва, че мъртви и ранени имаше доста и от двете воюващи страни.
За да ви представя това отстъпление, доволно е да ви кажа, че всички бягаха кой както можеше и накъдето виждаше. Аз бях с 10 души в една долина, откъдето едва можахме да се изкачиме горе. Както се качих на върха, намерих едно малко дете, което прибрах и пратих на началството. Детето намерих при една кола, в която имаше нахвърлено разни домашни дрехи; то беше само и на слънчевия пек изложено, та плачеше ужасно. Още с детето не бях наредил работата, когато една турска граната падна и удари едно от моите момчета, струва ми се, викаше се Карапандчо. В това сражение от 320 мои момчета паднаха само 12 души.
Вечерта се върнахме в Княжевац, взехме хляб и наредихме момчетата на позициите. Там стана една случка на 22 юли, която струва да се разкаже с две–три думи. Намерихме се мнозина в едно кафене и се разговаряхме, разумява се, за войната. Намеси се в приказката и адютантинът на Хорватовича. Тогава Илю войвода почна да говори с адютанта и го уверяваше, че сръбската войска се държи примерно и знае да се сражава за оечеството си, но офицерите не се държаха достатъчно мъжествено в сраженията, та затуй резултатите са такива. Адютантинът високомерен и надменен почна да му възразява ядосано и да укорява прекалените му и неверни уж обвинения срещу сръбските офицери, като каза и няколко нецензурни думи по адрес на Иля войвода и въобще против българите. Разядосан, тогава Илю войвода му каза:
– В града знаете да влачите и дрънкате сабите, а на бойното поле бягате от турците!
Работата отиваше до саморазправия, но адютантинът не беше прост да се захваща на борбата сам, затова се върна веднага назад, като се закани кръвно на своя противник. Както се разбра после, адютантинът съобщил Хорватовичу тая случка, като му представил спречкването, бог знае в каква форма и вид. Скоро след това пристигна Хорватович с 36 души конница и извика да му се представи Илю войвода. Последният се уплаши и не смее да се яви пред Хорватовича. В това време Илювият син свика минутно момчетата си и веднага обърна около 70 пушки срещу Хорватовича, който в тоя случай не беше в нищо виноват и играеше една твърде неопределена игра. Като видях, че работата ще вземе опасен край и ще стане лошо не само за Иля, но след туй и за всички българи, дошли тогава в Сърбия; като се уповавах на познанството ми с Хорватовича и като бях уверен, че той е умен и разбрах човек, аз прибързах да му се представя, тогава, когато той разправяше нещо на офицерина, който го придружаваше и му казах:
– Вие сте умен човек, господин Хорватович; Аз Ви се моля, недейте тука да позорите един заслужил човек като Иля. Ако имате да му кажете нещо, ако се е провинил в нещо, викайте го в щаба, кажете му, осъдете го, убийте го, ако е заслужил това, но не и по тоя начин. Ако се допусне това: да се бием по такъв начин един други, ще ни се смеят тук, а пък в Европа ще ни вземат за диваци и по-лоши.
Хорватович действително беше умен човек, изгледа ме внимателно, шибна коня си и се върна назад заедно с войниците си, без да каже нещо. Положението на Иля стана много опасно; очевидно ставаше, че е твърде рисковано за него да остане повече под командата не толкова на Хорватовича, колкото на неговия адютант. След дълги размишления и съвещания Илю реши да отиде при генерал Черняева, за да се избави от злия адютант, но за да отиде до него, трябваше да се мине през сръбския стан, а това беше невъзможно без писмена заповед от някой командир. Свидетелство за свободно преминаване из сръбската войска имах само аз, което получих същия ден с цел да вземем хляб, защото 24 часа не бяхме яли, та затуй реших аз да прекарам Иля и то с моите момчета. Моето свидетелство гласеше:
Обjава
За г[осподин] Ристу Македонског, коме се дозвальа да у околини наших трупа слободно пролази, и наложем свима стражама да га пропуштаjуj и сматраjт какоjуе[?]jе исти воhа чете добровльачке.
22 jула 1876,
Княжевац
Коман[дир] Кньажев[ацком] трупа
Пуковник h[ура] Хорватович
виhен за hупрjю
11/8/[18]76 год. Помоh[ик] нач.[елник] Станиц Параhин
Д.К. Николаевиh [24]
Тая "обява" аз пазя в оригинал и сега. По тоя начин аз прекарах Иля през сръбската войска до генерал Черняева. За тая цел разменихме момчетата си и сутринта рано го преведох благополучно за Алексиначка Баня. След това се върнах назад веднага, но и аз взех да се страхувам, макар и да знаех, че Хорватович е един прекрасен човек. Защото той често ми казваше:
– Христо, пазете се, изпълнявайте всичко редовно, за да не пострадате, защото тук не ви симпатизират особено.
– Защо да не ни симпатизират? – попитах го аз.
– Защото сте излезли с българско знаме; защото, следователно, действувате в българско име, защото работите за бъдеща България; защото в това има малко политика, с голямо значение за нас сърбите.
По едно време, след като се върнах, Хорватович ме потърси. Един войник дойде при мен и ме пита да му кажа кой е войводата Македонски. Аз се уплаших.
– Няма го, – казах на войника. – Отишел е негде по работа, вероятно в Княжевац.
Войникът ми повярва и ме замоли, да кажа на Македонски, че Хорватович го вика и че веднага трябва да отиде при него. Стоя и си мисля какво да правя?! Уж дойдохме в Сърбия работа да вършиме, а пък то от саморазправии не можехме да вдигнеме главата си. Тежко ми беше това положение и ми се искаше, някак, да се уравни туй недоразумение, че да тръгнем по правия път и следваме работата, за която се бяхме въоръжили. Тъкмо в това време дойде известие, че турците са ни нападнали. Това ме зарадва, защото ми се отдаваше случай под важен предлог да избегна свиждането си с Хорватовича, та да се позатули с това заминаването на Иля, а също и моето участие в туй заминаване. В сражението на дясно крило още първия ден взех от турците един байрак и няколко пушки и веднага ги пратих на Хорватовича. На хората, които занесоха байрака, Хорватович пак заръчал да ми кажат да отида при него. На другия ден, рано още, дойдоха при мене двама жандари и казаха ми, че Хорватович ме вика, като прибавиха да мина първо в полицията, където имало две момчета, уловени и считани за турски шпиони. Аз отидох и момчетата освободих от полицията, защото бяха от Панайотовата чета, а при Хорватовича не се явих. Тия момчета ми съобщиха къде е Панайот и аз отидох веднага при него; той се намираше наблизо. Подробно му разправих за случката с Иля, загдето го прекарах и още че мен ме търси сега Хорватович, вероятно за да ме накаже, което наказание във военно време можеше да бъде и застрелване. Тогава размислихме и веднага и тримата: Панайот, Желю и аз тръгнахме за при Хорватовича. Хорватович ни посрешна твърде любезни, говорихме за много неща, а също и за прискърбната с Иля случка. Той извиняваше Иля и благодареше мен и на моята намеса за избягване на един възможен скандал и взаимно опозоряване. Аз видях, че напусто съм се страхувал и избягвал срещата си с Хорватовича. Той, независимо от хвалбите за нашето юнашко държание в сраженията, заповяда да ни се даде и доволно храна: месо, ориз и пр. На другия ден пак се отвори битката и трая всичко три дена. За тая битка Панайот от по-рано е бил там, на позиция, с момчетата си; той се постави ляво крило. В тази битка паднаха само от моята чета 6 мъртви, 9 ранени и няколко изгубени. Тук се рани и Иван Сапунов из Казанлък, бивш и в четата на П. Хитов, през 1867 г. От другите чети загинаха повече, а най-много от четите на Сима Соколова и Найден поп Нилова. Подир тази тридневна битка войската и населението се разбягаха, а ние неизвестени на време за това, останахме вън от Княжевац и турците най-после успяха, след големи и скъпи жертви, да превземат сръбските позиции на дясното крило, където те бяха нападнали още през нощта в 9 1/2 часа, като за тая цел бяха преминали при барутханата.
След тая ужасна битка, сръбската войска, както и всичкото сръбско население отстъпиха и се разбягаха. [25] Аз с 60 момчета от моята чета, която остана на позициите трябваше да събера ранените и ги пренеса негде, за да им превържа раните. За тая цел се оттеглих с дружината и ранените, където трябваше да пренощуваме и заповядах на момчетата да накладат огън. В това време се чу тропот от коне и глас:
– Господин войвода, не палете огън, опасно е, защото войската се оттегля.
– Превързваме ранените; няма кой да ги носи; момчетата са гладни. Щом свършиме ще загасим огъня и ще вървим, – отговорих му аз.
– Добре! – каза майор Стефанович (това беше неговият глас). – Само побързайте.
Той замина и ние продължихме работата си.
След заминаването на майор Стефанович, превързване на ранените и нахранване, ний сме заспали и когато се събудих беше се съзорило. Стражата, на която бях поръчал да ме събуди в зори, не направила това, за да си отпочина. Скочих, тоя час свиках момчетата, приготвихме се за път, за да тръгнем за Алексиначка баня. Обърнах се случайно и виждам там близо коне със самари, изоставени от стопаните им. Пратих няколко момчета и ги хванаха и докараха; натоварихме на тях ранените си другари и се упътихме за Алексиначка баня. Щом излезнахме на една височина, виждаме, че иде от противоположната страна и Найден поп Нилов с 30–40 момчета. Събрахме се и обядвахме заедно. След това, понеже у Найдена имаше лекове, наново измихме раните на ранените, очистихме ги и ги превързахме. В това време изпратих две момчета до Княжевац, за да видят що има там; те ходиха и се върнаха облечени с чисти нови дрехи, взети от напуснатите дюкяни и ми съобщиха, че няма никой в Княжевац. Тогава упътихме се с дружината и Н.П. Нилова за Алексиначка баня. Там съобщих на Хорватовича, че Княжевац е празен – ни сърби, ни турци вътре.
За да се увери в това, което му съобщих, Хорватович викна от моята чета някого си Ранка Охридчанеца, бивш наредник на сръбската жандармерия и му каза да отиде той и се удостовери за истинността на това, що му съобщих за Княжевац. Заедно с Ранка прати и 7–8 души конни войници, а на Ранка даде един турси кон да язди като с[вое]временно му съобщи, че му го подарява. Ранко ходи и се върна и потвърди същото. След това черкезите почнаха да обикалят за плячка; те запалиха от няколко места Княжевац, а с тях заедно вървяха евреи, които товареха плячката на кола и я откарваха през граница. И всичко това ставаше пред очите на сърбите. Едвам след няколко дни последните се приготвиха, за да отидат и превземат Княжевац от турците, които се бяха загнездили вътре, но сега беше вече късно, защото градът беше оплячкосан и изгорен.
След тая ужасна битка един ден Хорватович ме запита.
– Как е работата ти Христо, колко от момчетата загинаха?
След като му разправих за всичко, той ми рече:
– Такова е щастието във войната; трябва да се мре.
Не излишно ше е да изложа и друг един разговор, що имах по-рано с Хорватовича. [В]еднъж в Княжевац преди превземането му от турците аз го попитах:
– Как отиват работите на бойното поле?
– За сега не добре, – ми отговори той.
– А дали ще може да се одържи Княжевац?
– Не може, но надявам се за по-сетне по-добре да тръгнат работите.
– А защо мислите тъй?
– Нашият народ не е привикнал още на войнишките страдания, само малко докато привикне, тогава аз ще дам решителен удар на турците и ше ги съсипя в името божие.
И наистина така и стана. Хорватович остави турците да влезнат в Княжевац, който те запалиха, и оплячкосаха, като изгориха и много други села и всичко това ставаше пред очите на войската и когато народът дойде в най-голямо огорчение и ожесточение от турските опустошения, тогава само Хорватович нападна турците в Княжевац, разби ги до крак и ги прогони в най-голям безпорядък за към Ниш. Вследствие на това от турците паднаха и останаха на бойното поле голямо количество мъртви и ранени.
- Бележки
- ↑ Димитър Кекеров.
- ↑ Генерал Михаил Черняев (1828–1898) е виден руски славянофил. През пролетта на 1876 г. е бил поканен в Белград, за да ръководи военните действия на Сърбия в предстоящата й война с Турция. Ген. Черняев приел поканата и в края на м. април пристигнал в сръбската столица. Явяването на генерала в Белград послужило за сигнал за стичане на множество доброволци, между които няколко хиляди българи и руси. По време на войната ген. Черняев е командувал Моравския корпус от сръбската армия.
- ↑ Съвещанието на българските войводи на Пандирало (местност на сръбско–турската граница) е станало на 1 юли 1876 г. Прошението си до ген. Черняев те изпратили на 2 юли и още същия ден получили отговор.
- ↑ Задраскано.
- ↑ По-нататък.
- ↑ На стр. 2 адрес:
На Г. Г. войводите Филип Тотю, дядо Же
льо и Р. Македонски
в Балта–Берилово
Писмото е писано на български език, но има сърбизми, които са запазени.
- ↑ Поради гъстата мъгла П. Хитов се отклонил от пътя и вместо на Бабин зъб, се озовал над с. Горни Лом, откъдето изпратил писмо до Филип Тотю, дядо Желю и Хр. Македонски, за да ги уведоми къде се намира.
- ↑ Срещата е станала на 7 юли в местността Жарка чука, недалеч от Влашко село (дн. Мартиново, Михайловградско).
- ↑ Вж. Глава 25.Допълнение към записките ми – Допълнение No8.
- ↑ Превод на писмото:
Господин български войвода Панайот
В този час черкези откараха стадата на Мирковско и Шугринско. Аз взех позиция с охраната, за да Ви осигуря тила.
Моля Ви побързайте у село Темска, за да вземете стадото. 6 юли 1876 г.
Балта Бериловци
Ваш доброжелател
поп Йован Илич
- ↑ Заради.
- ↑ Съобразих.
- ↑ Стекох се
- ↑ Знак, белег.
- ↑ Деловодител
- ↑ Писмото е на български език, но има сърбизми, които са запазени.
На стр. 2 адрес:
Г. войвода
Филип Тотю
в Топли дол
- ↑ Превод на писмото:
Войвода български господин Панайот
у Коштица
Заповядайте с вашата храбра войска да превземете рудините след това на Топли дол и веригите, така че вашата линия да достигне до Бабин зъб, за да може всяко неприятелско отделение да бъде спряно. Аз тук имам на разположение само 3 чети с 2 топа и поддържам линията чак до Иванова ливада, поради което е необходимо Вие да държите дясната страна на веригата от св. Никола.
Новини нямам да Ви съобщя никакви, а нямам [и] белгинки пушки, за които ми пишете. Господин капитан Сречкович замина с 2 батальона и 2 топа за моста близо до Белоградчик и би трябвало на него да осигурите дясната страна.
6/7 1876 г.
на св. Никола
Ваш почитател
командир на II батальон
Йевта Йованович
- ↑ Вж. Глава 25.Допълнение към записките ми – Допълнение No9.
- ↑ Превод на писмото:
Балта Бериловци, 10 юли 1876 г.
Господине,
На 7 т.м. в сряда, войниците на Пандирало бяха встъпили в акция, която видяхме с очите си. Турците така ни набиха, че бяхме принудени да бягаме обратно. Обаче на следващия ден, четвъртък, турците бяха така набити, че се принудиха да се върнат в Пирот.
Христо, пази добре линията от Пирот до Темск, защото смятам, че там сега ще минат българите–гражданите, които уговарят беднотията да се предадат, понеже вече са били при нас и връщани за Рудине.
Господин Ильо Войвода е тук при нас.
Балтабериловски свещеник
Йован Илиевич
- ↑ Сидер Костадинов Грънчаров от Г. Оряховица. Роден е ок. 1839 г. По професия бил търговец и използувал пътуванията си за революционна дейност. Член на революционния комитет в Г. Оряховица, Сидер Грънчаров взел дейно участие в подготовката на Априлското въстание. Избухването на въстанието го заварило в Румъния, откъдето той заминал за Сърбия и участвувал във войната срещу Турция.
- ↑ Вж. Глава 25.Допълнение към записките ми – Допълнение No10.
- ↑ Превод на писмото:
Войводите на доброволците г.г. Симо Соколов,
Христо Македонски и Ильо,
Всички доброволчески чети изтеглете назад на чуката над лагера и осигурете дясното крило на частите. Следователно заемете онова място, което досега имаше батальонът.
17 юли 1876
Пандирало
Полковник
Дж[ура] Хорватович
- ↑ Превод на писмото:
Войводите на доброволците
Симо Соколов, Христо
Македонски и Ильо
Препоръчвам преди съмване да се съберете и да заемете напуснатите окопи, така че в един окоп да дойдат само по 20–30 души.
Особено внимание да обърнете на това, хората да се движат по позициите, за да помисли неприятелят, че сме много.
17 юли 1876 г.
Пандирало
Полковник
Дж[ура] Хорватович.
- ↑ Превод на писмото:
Пропуск
За Христо Македонски, на който се разрешава да преминава свободно в района близо до нашите части и заповядвам на всички стражи да го пускат и да го приемат като водач на доброволческа чета.
22 юли 1876
Княжевац
Командир на княжевацката част
Полковник
Дж[ура] Хорватович
- ↑ Сръбските войски напуснали Княжевац на 23 юли 1876 г.
|
Това произведение е oбществено достояние в България, САЩ и всички други страни с времетраене на авторското право 100 години след смъртта на автора или по-малко. |