Записки на Христо Македонски: 25.Допълнение към записките ми

От Уикиизточник
Направо към навигацията Направо към търсенето
Записки на Христо Македонски — Глава 25. Допълнение към записките ми
Автор: Христо Македонски


Необходимо разяснение. Мнимото ми убиване. Възрастта ми. Несъобразност с истнината. Отиването на Дядо Иля в Белград. Бомбардирането на Белград. В Кладово. Человек от голямото добро утро. Криво изражение. Ненко Хранов. Знамето на Раковски от 1862 г. Български войводи от 1860-1877 година. Списък на момчетата от четата на Хаджи Димитра и Стефан Караджата.

* * * * *


1. Необходимо разяснение


Горното допълнение се прави затова, защото лицето, на което бях поверил нареждането на записките ми, не изпълни съвестно работата ми според задълженията си. В началото на Записките ми, има отделен отдел, писан от г-н нареждача на записките ми и недописан от него, защото той бил си намислил да ми присвои и цялата книга, за която цел беше напечатал, без мое знание, съгласие и позволение и кориците на книгата ми, в които бе поставил своето име, придружено с думата автор (?!).


Независимо от това много важни в записките ми неща тоя г-н е изоставил, други криво е предал и пр. Вследствие на това аз се принудих и си отнех записките от него, та ги поверих другиму, за да ги прегледа и довърши нареждането им и по възможност, да поправи и допълни направените упущения, без което моята книга щеше да изгуби своето историческо значение.


От уважение към лицето, на което бях поверил нареждането на записите ми, по негово изрично желание, аз се отказвам да спомена името му тука.


Ето защо на моите записки се добавя и допълнение, значението на което читателят сам ще оцени, щом прочете и следващите допълнителни мои бележки.


2. Мнимото ми убиване


На стр. 8 р.р. 20-43 и стр. 9, р.р. 1-2, е поместено извлечение от предговорът на издадената от Захари Стоянов книга "Четите в България" на Филип Тотя, Хаджи Димитра и Стефан Караджата (1867-1868) в Пловдив през 1885 г. (гл. стр. 2 и 3). В това извлечение се казва, че от четата на Хаджи Димитра и Ст. Караджата, освен седем души, хванати живи и изпратени в заточение до живот в Акийската крепост и след Сан Стефанския договор освободени, други живи лица не са били останали. А пък на стр. 185 от същата книга се казва, за мене изрично следующето: "Знае се за положението само това обстоятелство, че един от борците, Христо Македончето, който бил легнал нарочно между убитите, щом битката престанала и турците се впуснали да режат глави, той скочил на крака и с оръжие в ръката сполучил да избяга към запад, само ранен. Той слязъл в Тунджанската долина, прегазил реката и умрял около Аджар, в местността Кадрафил, гдето бил погребан от овчарите. Родителите и някои сливенски граждани, неговите кости именно разкопали после десет години, и ги отнесоха в Сливен на място Хаджи Димитровите кости. Те са погребани в тамошната църква "св. Никола", над които се издига скромна постройка във форма на памятник."


Казаното дотук от Захария Стоянова, сравнено с моя разказ (гл. стр. стр. 94-99) не е твърде далеч от истината. Работата обаче стои в лицето, което е било погребано от овчарите, а това е от голяма важност.


Ето как стои работата:


В едно от сраженията Хаджи Димитровият брат Тодор Асенов беше зле ранен. Когато стана нужда да вървим, трябваше да го оставим, защото нямаше възможност да го носим, едно от преследването на потерите, а друго, че той беше твърде зле ранен, почти полумъртъв, надежда за спасение нямаше. Тогава решихме, вместо да го оставим в ръцете на турците, да го предадем на някои овчари да го пазят и щом умре да го погребят; така и направихме; отнесохме нещастния Тодор при овчарите в същата местност, опростихме се всички, като го целунахме в челото и тръгнахме. От казаното става повече от ясно, че заровеното в местността Кадрафил лице е Хад. Димитровият брат Тодор и че изровените после оттам кости като мои, от роднините и приятелите на Хад. Димитра, са кости на Хаджи Димитрова брата Тодора. Нека това да се знае от всички сливенски родолюбци, както и от приятелите, роднините и майката на Хаджи Димитра, че под издигнатия скромен паметник в черквата "св. никола" в гр. Сливен лежат не моите кости, а костите на нейното мило чадо Тодор и да му отдадат всички приличната почит и заслужающата памят.


Вечна ти памят, незабравимий другарю и съратниче Тодоре! Бог да го прости! [1]


Тука му е мястото да забележа, че г. Ив. Вазов погрешно е записал в своите "Повести и разкази на стр. 106, р.р. 22-29 т. I от 1893 г., че аз съм бил нейде разсилен, метял съм с една ръка канцеларията и малодушно съм треперял от гласа на грубия писар"! и съжалява, че не съм бил умрял. [2] Това не е вярно. В доказателство на това как, че аз не съм умрял, а съм още жив, и че съм същия оня другар и съратник на Хаджи Димитра и Ст. Караджата през 1868 г., под името Христо Македончето служи следващото свидетелство:




СВИДЕТЕЛСТВО


Чрез което подписаните поборници и граждани, всички жители столични, които сме взели участие в българските движения за освобождението на отечеството ни от петстотин годишното му робство удостоверяваме, че познаваме лично носителя на настоящето, именуем Христо Николов Македонски, родом из с. Горни Тодорак, Кукушко, Македония.


При това обявяваме за сведение на всички власти и други интересуещи се лица, да знаят, че тоя същият г. Христо Николов Македонски е вземал участие в българските въстанически движения от 1862 г. насам до освобождението ни, а именно:


1. В 1862 г. г. Христо Македонски е взел участие в първата българска легия в Белград и се сражавал с турците при бомбардирането града от крепостта;


2. В 1867-1868 г. г. Христо Н. Македонски е взел участие и във втората българска легия в Белград, а при растурянето й, в пролетта на 1868 г. той замина за Румъния;


3. В същата 1868 г. г. Христо Н. Македонски замина с четите на българските войводи Хаджи Димитра Ясенов и Стефан Караджата след разбиването и разпръсването на които той с още двама души от същите чети е имал щастие да се избави жив заедно с двамата си другари и през Рила, Света Гора, Цариград и Одеса са заминали за в Румъния, гдето е живял;


4. В 1876 г. г-н Христо Н. Македонски е взел участие, заедно с другите войводи български в Сръбско-турската война, гдето е бил избран и прогласен за войвода, с особ[е]но свое българско знаме и е воювал през всичкото време до събирането на всички доброволци в особен доброволчески полк, а след това в заминал за в Румъния.


5. Г-н Христо Н. Македонски е тоя същия Христо Николов или Христо Македончето, за когото покойният Захари Стоянов споменува в книгата "Четите в България" на Филип Тотя, Хаджи Димитра и Стефан Караджата в 1867-1868 г., на стр. 158, че уж е бил убит от турците при разбиването на четите в местността Кадрафил, около Аджар, отгдето после костите му били занесени в гр. Сливен и погребани в черквата на св. Никола.


В удостоверение на гореказаното даваме настоящето наречения г-н Христо Н. Македончето, за да му послужи, ако му стане негде нужда, за което се подписваме. Столица София, 1-й неомврий 1896г.


СВИДЕТЕЛИ


Като опълченец-поборник, вземал участие в Сръбско-турската война в 1876 г. и в Руско-турската война 1877-1878 год. удостоверявам, че тука означений г-н Христо Н. Македонски е същий, който беше взел участие с войводите Хаджи Димитра и Ст. Караджата в 1868, също и в 1876-та г. взе участие като войвода при българските доброволци в Сърбия, за което са и подписвам.

Тома С. Хитров


Като стар поборник-опълченец и апостол по движенията и съучастник в[ъв] всичките действия по подготвяне и въоръжавание на всичките народни чети, главен писар-секретар и съветник на четите под управлението на г-н П. Хитов войвода и подведомствените нему войводи Филип Тотю, дядо Желю и Цонко през 1867 г. и бил в първа легия (1862) и втората (1867-1868 г.) в Белград, удостоверявам горното без Сръбско-турската война.

Ив. П. Х Кършовски
Скарлат С. Икономов
Т. Пеев
П. Икономов
Д. Томович


Като съучастник в българската легия в Белград 1862 г. и в приготовлението въстаническите чети в Румъния и в революционний Комитет до 1876 г.

К. Стоянов
Б. Нешов


Като емигрантин през 1876 г., след заминаването на "Ботювата чета" удостоверявам, че казаний Христо Николов Македонски премина през Слатина (Румания), с образуваната от него чета за Сърбия, гдето нея година се сражава с неприятеля (турците).

Опълченец С. Байчев


Софийското градско общинско управление засвидетелствува честността на подписаните върху настоящето, свидетели:

Ив. Х. Н. Бобевски, Тома С. Хитров, Ив. Кършовски, Скарлат Икономов, Д. Томович, К. Стоянов, Б. Нешов и Ст. Байчев жители Софийски.
гр. София, 9 ноември 1896 г.
No 23027 (М.П.)
За Кмет: Д. Ножаров
За Секретар: Хр. Иванов




3. За възрастта ми


На стр. 10, р. 3 в предговора на записките ми се казва, че според книгата на Захария Стоянова, когато аз съм се записал в четата на Хаджи Димитра и Стефан Караджата съм бил на 28 години. Това нещо не съответствува с истината, а и нареждача на записките ми не благоволи да го поправи, при всичко, че му забележих. Тъй като то противоречи както с моите бележки, тъй и с предговора в записките ми, аз го поправям:


Аз съм роден в 1834 г. (гл. стр. 11, р. 36); В 18 г. ми възраст (1852), аз се залових за търговия; В 25 г. ми възраст (1860 г.), аз излезнах в балкана; В 26 г. ми възраст (1861), аз отидох в Сърбия; в 27 г. ми възраст (1862) аз постъпих в първата българска легия в Белград; в 32 г. ми възраст (1867-1868) аз постъпих във втората българска легия в Белград. В същата възраст постъпих аз и в четата на Хаджи Димитра и Стефан Караджата в 1868 г., а пък сега съм на 61 година.


4. Несъобразност с истината


На стр. 10, р. р. 35-38 младия мой г-н нареждач на записките ми казва: "В продължение на 10-15 дни аз успях да взема нужните бележки за всички дела, които Македонски е вършил през периода, от когато е станал "хайдутин" до Сръбско-турската война". Това нещо не съответствува с действителността! Никакви особ[е]ни бележки, вън от съдържанието на моите записки, аз, на младия г-н нареждач, не съм давал, с изключение на моите съществуващи писмени бележки. [3] Тези мои писмени бележки, както и всичката ми преписка, аз бях поверил на младия г-н нареждач, и той, не без особ[е]ни свои съображения не се е ръководил по тях, при всичко това той е заблагоразсъдил да съкрати много неща, а други да изостави съвършено произволно, както това сам изповяда в преговора на стр. 11., р. р. 20-21, като казва: "Някои от подробностите за участта на четата на Караджата и Хаджи Димитра ще изоставим" ... а това нещо е станало без мое позволение и съгласие, когато подобно нещо не трябваше да става! Колкото пък забележкие ми по сръбско-турската война (1876-1877), които са от неоценима важност за нашата нова българска история по възраждането ни и освобождението ни, те са съвършено занемарени и съкратени.


5. Отиването на дяда Иля в Белград


На стр. 33, р.р. 17-18 казаното: "В Сърбия едновременно с нас дойде и дядо Илю с четата си, в която се записахме с Манол Наков", не съответствува със същността на работата, нито пък с моите бележки.


Когато аз отидох в Сърбия, а последователно дойдох и в Белград (1861), при Раковски, дядо Илю беше там. Той беше отишъл много по-рано от мене и аз го намерих в жилището на Раковски. Но кога беше отишъл той в Сърбия, дали през 1859 или 1860 г., това не мога да кажа. Това, което мога с положителност да утвърдя то е, че дядо Илю е заминал за Сърбия в тая година, в която известният турски садразам Къбръзлъ Мехмед паша, упълномощен от султан Азиса, колеше и бесеше из България кого гдето свареше. Той изкла и избеси много невинни българи и много товари злато задигна откуп от заможните българи, за да не ги закача. Бели пари за черни дни вземаше той. [4]


6. Бомбардирането на Белград


На стр. 34, р.р. 4-7 има нужда от следующето допълнение. Когато отидохме при бимбашията, ние бяхме седем души; освен Караджата, аз, Юрдан Планински и Тома (а не Тоше, както погрешно е казано там) Пантелеев от Свищов, бяха още и Ив. Хр. Кършовски [5] от Елена, Манол Наков и Петко Маджаров. От къщата на бимбашията ний ходихме по турските махали да гониме и биеме турците всички задружно. През цялата нощ, както и последователно, всички находящи се тогава в Белград, под Раковски българи, взехме най-живо участие при изгонването на турците в крепостта. С пълно право може да се каже, че при бомбардирането на Белград от турците из крепостта единствено ние българите спасихме сръбската столица от съсипване и изгаряне, защото щом се почна бомбардирането, братята сърби, граждани на столицата, заблагоразсъдиха, вместо да се опълчат против турците, да се намерят в Топчи дере и в кошутнякът.


Когато нашите куршуми от белгийките ми се сипеха около турските топови по крепостта, турските топчии престанаха да действуват и топовете млъкнаха, защото никой не смееше да се покаже да ги пълни. Тогава ние се приближихме към крепостта, за да посрещнем турците, ако би излезли от нея, както по-рано беше излязло едно отделение турска войска из Видин Капия и посрещнато от нашите момчета, беше превърнато след силно сражение, в което предводителят, един арабин на бял кон, беше убит.


През всичкото това време, в тези ужасни сражения, както и при бомбардирането на Белград от нашите дружини бяха ранени само двама души: Ив. П. Хр. Кършовски, ранен на главния обкоп при "Сръбска Круна" в десния хълмаджик от един откъслек тухла, отбит от едно гюлле от противоположния зид при една стара хлебарница, и Петко Маджаров, ранен с куршум от крепостта в глезена на десния крак на Видин Капия, в сражението с излезлите от крепостта турци. И двамата ранени бяха отнесени във военната болница за лекуване. След няколко време Петко Маджаров се поминал от гангренясване на раната, а пък Ив. П. Хр. Кършовски след продължително лечение остана жив и последователно взема живо участие във всички народни движения, както и в четите на войводите П. Хитов, Филип Тотя, Дядо Желя [6] и Цонко Котленчанина [7] (1867) като главен писар-секретар и съветник, тъй също и във втората българска легия в Белград (1867-1868 г.); а сега живее в българската столица, в незавидно положение.


7. В Кладово


На стр. 158, р.р. 8-14, където се говори за ив. Х. Н. Бобевски, трябва да се добави: след настоятелната молба на Х. Н. Стоянова, за да отпусна сина му и посредничеството на П. Мишайкова и на сръбския капитан, аз освободих Ив. Х. Н. Бобевски, в замяна на дадените от баща му 25 турски лири, които взе П. Мишайков за комитета. Но при това настоявах Бобевски да остане в Кладово за приемане и изпращане момчетата, които идваха през там из Румъния. И действително, когато аз на 14 август напуснах Алексинац, за да отида в Румъния, намерих Бобевски в Кладово. След пущането на Ив. Н. Бобевски из четата си, той ми даде две саби, които не мога да забрави. Едната от тях ми служи благополучно в сраженията против турците и на много места ме избави от явна смърт!


8. Человек от голямото добро утро


На стр. 169, р. 15 казаното: "человек от голямото добро утро"; съвършено си няма мястото; защото подобно нещо нито в моите записки има, нито пък аз съм казвал някому. Подобно нещо аз никога нямаше да кажа за себе си, защото аз съм бил самостоятелен войвода още в 1860 г., в четата на Хаджи Димитра и Стефан Караджата, аз бях подчетник или десеник, а пък в 1867-1877 г. бях и пак самостоятелен войвода. Види се работата, че младия ми г-н нареждач ще да е турнал тия думи за украшение на слога. Във всеки случай тия думи остават за негова сметка.


9. Криво изражение


На стр. 171, р. 18 казаното за свещеника, който е писал отговора на писмото ми един "добър сърбин", не е мое изражение, нито пък е записано в моите бележки. То противоречи със същността на работата: а) защото аз не съм познавал това лице, и б) защото не само в Балта-Бериловци, но и в целия Пиротски окръг до освобождението не само поп сърбин, но и никакъв сърбин не е имало.


10. Ненко Хранов


На стр. 173, р. 25 е пропуснато следующето обстоятелство. Когато бяхме при Засковци преди да ни нападнат турците аз пратих от четата си Ненка Хранова из Радомир да докара няколко говеда, изоставени от турците. Той отиде с няколко момчета, но докато се върне, турците ни нападнаха и ни разпръснаха. По тая причина Н. Хранов се изгуби и аз вярвах, че ще да е убит или заловен. Едва след 7-8 дни той ни намери и се присъедини пак към четата ми.


11. Знамето на Раковски от 1862 г.


Знамето на Раковски, под което устроената в Белград първа българска легия воюва против турците и спаси Белград от съсипване и изгаряне при бомбардирането му, беше поверено от Раковски на дяда Ивана от Зайчар. [8] В 1876 г. Дядо Иван дойде с особена своя българска чета, съставена от българи из Крайна (Зайчарско и Неготинско), начело на която се развяваше това историческо българско знаме. В едно от сраженията Дядо Иван се разболя и си отиде, а четата си заедно със знамето остави под управлението на Найден поп Нилов. [9] След убиването на последния, това знаме остана у сърбите…


12. Български войводи


Не без интересно ше бъде за читателя за знае кои са войводите, които са взели живо участие в разните движения и са принесли известна полза на народа за освобождението му. Тези войводи са:


1. Дядо Илю Марков из Малешевско, в Кюстендил. [10]
2. Дядо Желю из Ямболско (умрял)
3. Панайот Хитов из Сливен, в Русе. [11]
4. Хаджи Димитър Ясенов из Сливен (умрял).
5. Стефан Караджа из Тулча (умрял)
6. Филип Тотю из Търновско, в Русе [12]
7. Христо Ботйов из Калофер (умрял)
8. Найден поп Нилов из Лом (умрял)
9. Христо Н. Македонски из Г. Тодорак, Кукушко. [13]
10. Цонко Котлечанинът (умрял) [14]
11. Дядо Иван от Зайчар (умрял) [15]
12. Дядо Цеко от Ломско (умрял) [16]


Всички горни дванадесет войводи са работили в разни времена за свободата на отечеството от 1860 г. и до освобождението ни. [17] В 1876 г. по време на Сръбско–турската война се появиха и следующите двама нови, никому неизвестни дотогава войводи:


13. Симо Соколов из Трън, бивш сръб[ски] офицер.
14. Лазар Костич (умрял) [18]


Тия двама последните войводи, освен в Сръбско–турската война, никъде другаде на се учавствували като такива. Следователно това, което може да се каже за предназначението, целта, ролята, действията и заслугите на първите дванадесет войводи, не може да се каже и за последните двама. Затова има много да се говори, но не му е тука мястото.


Ето и списъкът от дружината на Хаджи Димитровата и Ст. Караджата чета.


13. Имената на падналите момчеа от четата на Ст.Караджа и х.Димитра


1. Хаджи Димитър Асенов [19] из Сливен год. 29
2. Стефан Караджа [20] из Тулча [21] " 26
3. Иванчо (Ванката) Христович [22] из Габрово " 24
4. Еремия П. Българов из Лом-Паланка " 32
5. Спиро Джеров из Битоля " 32
6. Георги Чернев, знаменосец из Търново " 31
7. Димитър Н. Захарлията [23] из Черни Нос [24] " 35
8. Димитър Н. Мънзов [25] из Браила [26] " 26
9. Хаджи Димитър х. Атанасов из Тулча " 27
10. Тодор х. Н. Асенов из Сливен " 25
11. Иван Пеев из Казанлък " 27
12. Антон Стоянов из Куманово " 24
13. В. .... Р. .... [27] из .. ... [28] " 39
14. Сотир Пейов из Велес " 25
15. Димитър Илиев из Търново " 25
16. Христо Николов [29] из Шипка " 20
17. Андон Пейов из Дряново " 29
18. Александър Василев [30] из Плоещ " 20
19. Ганчо Стоянов из Сопот " 35
20. Христо К. Ахчиоглу из Калофер " 35
21. Нено Маринов [31] из Кочмалари [32] " 21
22. Васил Пенчов [33] из Правец [34] " 29
23. Димитър П. Николов из Калофер " 22
24. Георги Н. Кавлак[ов] из Сливен " 21
25. Златю Пеушански [35] из Трявна " 22
26. Петър Тодоров из Сливен " 21
27. Симеон Кръстев из Етрополе " 20
28. Иван Симеонов [36] из Котел " 20
29. Петър Сивков из Котел " 20
30. Никола Г. Красналъ [37] из Русчук [38] " 20
31. Иван Иванов [39] из Търново " 26
32. Христо Станчев из Шумен " 32
33. Калчо Георгиев из Шипка " 45
34. Петър Наков из Разград " 28
35. Георги Пенчев из Стара Загора " 22
36. Минчо Димитров из Трявна " 20
37. Тодор Петков из Троян " 19
38. Велико Николов из Котел " 21
39. Танас Ганчев из Търново " 20
40. Коста Ефтимов [40] из Габрово " 30
41. Георги Стоянов из Пазарджик " 23
42. Първо Трифонов из Проголовец [41] " 28
43. Никола Савов из Ахъ-Челеби [42] " 28
44. Филип Петров из Копривщица " 27
45. Арсений Мартинов из Велешко " 25
46. Симеон Радев из Черна " 21
47. Станю Стоянов из Лясковец " 21
48. Ангел Т. Обретенов " 28
49. Петър Т. Обретенов " 24 братя из Русчук
50. Петко Димитров из Ловеч " 30
51. Колю Мартинов из Казанлък " 25
52. Райчо Сивков из Котел " 22
53. Никола Дочев из Тетевен " 28
54. Дочо Колев из Стара Загора " 30
55. Христо Митев из Калофер " 15
56. Георги Кочев из Кучово село [43] " 21
57. Никола Стоянов из Чаир-Кьой [44] " 25
58. Михаил Юрданов из Елена " 23
59. Филип Димитров из Куманово " 23
60. Стоян Пенчов из Габрово " 19
61. Пенчо Стоянов из Панагюрище " 28
62. Никола Иванов из Прилеп " 22
63. Неделко Григоров из Копривщица " 22
64. Сава Кънчев из Търново " 20
65. Петър Вълчев из Русчук " 24
66. Христо Николов Македонски из Г. Тодорак [45] " 32
67. Никола Георгиев из Търново " 22
68. Пенчо Попов из Килифарево [46] " 28
69. Пенчо Стайнов из Търново " 28
70. Паню х. Пенев [47] из Стара Загора " 27
71. Андрей Марков из Шумен " 27
72. Найден Василев из Копривщица " 22
73. Илия Димов из Габрово " 24
74. Стефан П. Мешков [48] из Русчук " 28
75. Иван Тотев из Казанлък " 29
76. Тодор Стайнов из Пловдив " 32
77. Танас Лилов [49] из Сопот " 19
78. Киро Илиев из Метиризово [50] " 28
79. Стефан Иванов (Калцун) из Габрово " 28
80. Иван Дружанов из Котел " 34
81. Христо П. Генчович [51] из Дреново [52] " 20
82. Никола Валев из Стара Загора " 28
83. Стефан Данков [53] из Шипка [54] " 22
84. Симеон Милков из Беброво [55] " 22
85. Марин Николов [56] из Свищов " 28
86. Станчо Николов из Казанлък " 24
87. Димитър Стефанов из Калофер " 21
88. Христо Милев [57] из Казанлък " 24
89. Стефан Панев из Казанлък " 28
90. Димитър Ценов из Видин " 28
91. Георги Христов (Палеоглу) из Търново " 22
92. Христо Вълчанов из Котел " 30
93. Димитър Момчилов из Русчук " 20
94. Кръстю Минков из Казанлък [58] " 20
95. С. [59] Господинов (Хитрия) из Сливен " 27
96. Тончо Стоянов [60] из Стара Загора " 28
97. Танас Д. Боздогански из Русчук " 32
98. Мартин Начев из Железник [61] " 23
99. х. Георги х. Иванов из Тулча " 27
100. Господин Куманов из Тулча " 22
101. Димитър Стоянов из Церова Кория [62] " 30
102. Петър Кънчев из Търново " 33
103. Цанко [63] Балкански из Габрово " 26
104. Велко Кръстев из Махалата (Плев.) " 23
105. Начо Димитров из Димотика " 30
106. Кръстю Велев из Пловдив " 26
107. Никола Ненов из Плевен " 20
108. Спас Ненов из Копривщица " 20
109. Нено Спиров из Воден " 19
110. Курти иванов из Видин " 27
111. Манол Наков из Д. Тодорак [64]
112. Стефан Топтанджиев из Сливен
113. Божил Димитров из Куманово
114. Божил Симеонов из Оряхово [65]
115. Илия Дойнов из Никополско
116. Ачо Пиперков из Сопот
117. Божин ... из Лом
118. Георги Кръстев из Куманово
119. Добри Тръбача из Чирпанско
120. Иван Пейов из Орханийско [66]


Останалите осем момчета са неизвестни, защото те бяха поставени на стража в острова и след преминаването на Дунава щеха да им записват имената, но тъй като от първото ни преминаване Дунава турците ни нападнаха и битките продължаваха непрестанно, то и записването им не можа да стане. [67]


Бележки
  1. Необходимо е да се отбележи, че сведенията за края на Тодор Асенов са противоречиви. Още в показанията си, дадени пред турските власти след като бил заловен, Иван Пеев разказва, че Хаджи Димитър оставил брата си в едно българско село, от което взели хляб. А хляб, както споменава и Хр. Македонски, четата получила в к. Дебели дял. Показанията на Иван Пеев се потвърждават и от Ангел Обретенов и другарите му, по чиито сведения З. Стоянов написва "Четите в България". Според Обретенов и другарите му Тодор бил оставен в к. Дебели дял и бил толкова ранен, че не можал да мръдне от мястото си. Свещеникът и селските първенци обещали, че ще го скрият и излекуват. Това повтаря отделно спомените си и Марин Нейков от Свищов. "Тук (Н. Ф. - в к. Дебели дял) - разказва той - оставихме брата на Хаджи Димитра, Тодора, който беше много ранен и не можеше да ходи, и още един, Савата от Ст. Загора (Н. Ф. - Сава Силов). Хаджията заплати на един селянин, като обеща, че ще ги пази и ще ги изпрати, който гдето е роден, но на другия ден ни разправи един селянин, брата на Хаджията го убил същият на когото бил предаден да го пази, а Савата предал на потерята"…

    В биографията на Кръстю Асенов, един от най-видните дейци на македонското освободително дело и братов син на Хаджи Димитър, Антон Страшимиров разказва, че когато завършил гимназия, Кръстю ходил е Дебели дял, за да търси убиеца на чичо си Тодор. Убиецът се казвал Петко Бурсунуза, и по него време бил пред умиране, изпаднал в крайна мизерия. Намерил го в това положение, Кръстю Асенов заплюл предателя и си заминал.

    От друга страна, както посочихме вече, във в. Дунав (бр. 456, 8 март 1870 г.) се съобщава, че Тодор Асенов е убит от овчаря Митьо от с. Шипка. Това сведение е по- близо до писаното от Хр. Македонски.

  2. Става дума за края на повестта "Немили-недраги", която Вазов завършва така:
         "Остана жив само Македонски, комуто единадесетте рани заздравяха и дясната ръка изсъхна.
         Той сега е разсилен и мете с лявата ръка канцеларията… и тоя лев в Стара планина, и тоя герой на Гредетин, малодушно трепери сега пред гласа на грубия писар…
         Една дълга агония!
    Бедни, бедни Македонски! Защо не умря при Гредетин?"…

    "Хъшове" е написана в Пловдив през 1883 г. и печатана за първи път в сп. "Наука" 1883-1884 г. По-късно Вазов я включил в "Повести и разкази", т. I. Пловдив, 1891.

    Според изследователи на творчеството на народния поет, при обрисуване образа на Спиро Македонски Вазов е използувал наблюденията си, някои черти и прояви преди всичко на Стефан Стамболов. Името Македонски е избрано произволно, без Вазов да е имал пред вид Христо Македонски.

  3. Между ръкописите и другите материали на Юрдан Иванов в НБ "Кирил и Методий" – Български Исторически Архив (ф. 156) и Централния Държавен Исторически Архив (ф. 767) не са запазени ръкописни бележки от Хр. Македонски. Но че той е притежавал такива може да се съди и от думите на Арсени Костенцев, с които подканва Ю. Иванов да се срещне с Македонски.

  4. В качеството си на велик везир Мехмед Къбръзлъ паша е предприел обиколка из България през лятото на 1860 г. Според П. Хитов, по личния разказ на дядо Ильо, той се е прехвърлил в Сърбия през 1861 г.

  5. Иван Попхристов Кършовски (12 авг. 1839-1 март 1914 г.) е един от видните революционни дейци преди Освобождението. Участвувал във въстанието на Никола Филиповски (Капитан Дядо Никола) през 1856 г., в I и II българска легия в Белград, а през 1867 г. е бил писар в четата на П. Хитов. Учителствувал е в различни градове, а през 1876 г. и 1877 г. е редактирал и издавал на румънски език вестниците "Вултурул" (Орел) и "Индепенденца национала" (Национална независимост). След Освобождението Ив. Кършовски се занимава с адвокатство и журналистика.

    За участието се в двете легии в Белград Иван Кършовски е оставил спомени (Вж. Страшмиров, Д. Т. В. Левски, С., 1929, 618-634; Народни права, бр. 86, 1 авг. 1896);

  6. Желю Христов Чернев.

  7. Цонко Петранов.

  8. Става дума за войводата Иван Кулин, който по това време живеел в Зайчар, Сърбия. Знамето на Раковски е било развято от Иван Кулин и Еремия Българов през 1867 г., когато двамата организират чета.

  9. Във Сръбско–турската война през 1876 г., като войвода на чета е участвувал не дядо Иван Кулин, а дядо Иван Петков Въртопчанина от с. Въртоп, Видинско. Иван Кулин е бил вече починал – на 12 (24) юли 1870 г.

  10. По времето когато излиза книгата на Хр. Македонски, Илю Марков е живеел в Кюстендил, където починал на 17 апр. 1898 г.

  11. След Освобождението П. Хитов е живял в Русе, където починал на 22 февруари 1918 г.

  12. През 1896 г., когато излиза книгата на Хр. Македонски, Ф. Тотю е живеел в Русе. Филип Тотю починал в Две могили (Русенско) през 1907 г.

  13. След Освобождението Христо Македонски живял в Русе, където починал на 5 юли 1916 г.

  14. Цонко Петранов от Котел. Починал през 1905 г. в с. Медово, Поморийско.

  15. Иван Ангелов Кулин.

  16. Цеко Петков от с. Дългошевци (дн. Замфир), Михайловградско. Починал на 15 май 1881 г. в родното си село.

  17. Освен споменатите от Хр. Македонски през годините от 1860 до 1878 г. са действували и други български войводи.

  18. Лазар Костов от Самоков е служил в сръбската войска. През 1867 г. е бил член на Българския революционен комитет в Белград.

  19. Хаджи Димитър Николов Кръстев Асенов.

  20. Стефан Тодоров Димов Търнин.

  21. Роден в с. Ичме, Ямболско.

  22. Иван Попхристов (Ванката Райчев).

  23. Захралията, Заралията (Коджа Ибрахим). Истинското му име е Димитър Колев Стойнов.

  24. Дн. с. Знаменосец, Ст. Загорско.

  25. Игнатов.

  26. Лясковец.

  27. Васил Рахнев.

  28. Градец, Котелско.

  29. Патрев - Шипкалията.

  30. Читаклиев.

  31. Хайдут Нено.

  32. Дн. с. Отец Паисиево, окр. Пловдивски.

  33. Орханлията.

  34. Софийски окръг.

  35. Златю Пенев Ошански.

  36. Иванчо Сивов.

  37. Никола Георгиев Красналиев.

  38. Село Красен, Русенско.

  39. Иван Качето.

  40. Наполеона.

  41. Прогорелец, дн. с Якимово, Михайловградско.

  42. Дн. гр. Смолян.

  43. Скопско, Македония.

  44. Вероятно с. Чаир, дн. камен, В. Търновско.

  45. Кукушко, Македония.

  46. В. Търновско.

  47. Тошооглу.

  48. Билчев, Попо.

  49. Ачо Пиперков. Записан повторно и под No 116.

  50. Дн. с. В. Левски, Пловдивски окръг.

  51. Христо Петков Ботев (Ганчович, Генчович, Фряновски).

  52. От с. Ганчовец, Дряновско.

  53. Орешков.

  54. Казанлъшко.

  55. В. Търновско.

  56. Марин Нейков Кабакчиев.

  57. Янъков.

  58. Село Сахране, Старозагорски окръг.

  59. Стеан, Топтанджията. Същият е записан повторно и под No 112.

  60. Загоров, Бабадаглията.

  61. Ст. Загора.

  62. В. Търновско.

  63. Йонко.

  64. Кукушко, Македония.

  65. От с. Галиче, Оряховско.

  66. От с. Правец, Ботевградско.

  67. За първи път списък на участвувалите в четата на Хаджи Димитър и Стефан Караджа публикува П. Хитов в първото издание на "Моето пътуване по Стара планина" (1873 г.). Този списък обхваща имената на четниците до No 110 вкл. Имената от No 111 до 120 в списъка от книгата на Христо Македонски, са прибавени от него.


Обществено достояние Това произведение е oбществено достояние в България, САЩ и страните с времетраене на авторското право 100 години след смъртта на автора или по-малко.