В една ниска плевня, под тъмната стряха
двамината братя укрилии се бяха.
Четата отмина. По-старият брат
от треската хваната, разтреперан, бляд,
лежеше на голо в ръка с револвера
и той рече слабо: „Защо тъй трепера!
Животът отива, във огън горя
Под таз плевня тясна страх ме е да мра…
Ще ми се на воля, в боя, на полето
поне да издъхна и куршум в сърцето.“
Внезапно на двора се чу шум голям
и глас викна гърлест: „Излезте оттам!“
Стопанинът уплашен гости си обади!
Вчера ги прие той, днеска ги предаде.
Защото страхът е бездушен и длеп,
на малките души — съветник свиреп.
Той е дух, що лази. В тъмното ме царство
подлостта братува с тъпото коварство.
И чавек от него е жълт като смин.
И бащата сочи скрития си син,
и майката пуща детето на друма
кат бяга и тихо: „Олекна ми!“ — дума,
и не сеща трепет, ни любов, ни жал,
защото душа и страх е завладял.
Но Михаил Жеков, бръз като вихрушка,
става болен, бледен, грабва свойта пушка
и гръмва към двора и вика: „Назад!“
И косата щръкна на по-малкия брат.
И турската паплач изрева: „Удрете!“
И битка се почна между враговете.
Дворът веч трепери в гърмежът, в димът.
И двамата братя до входа стоят
с револвери черни и с мъжко решенье
да умрат. Очи им със кръв са налени.
Сърцата им чукат, ръце им треперят
и пращат във купа и ужас, и смърт.
Плявата е мека, на пропуск не дава.
Куршумите удрят кат о скала здрава.
Боят е неравен: двама срещу сто.
Кат рой ястреби над птиче гнездо,
убийците тичат, реват обикалят
плевнята и пушкат, и в прах се повялат
кат кокошки много, що ги лази мор,
и кръвта се лее по шумния двор.
— Огън дайте скоро! — викна Мустафата
и падна: куршумът пръсна му главата.
— Да запалим! — вика смаяната сган.
И в плевнята скоро проникна думан.
Михаил остана корав като камък,
но брат му отслабна пред близкия пламък.
— Да се вдадем, рече, тук ще изгорим!
Страшно ме отравя горещият дим!
Михаил бе страшен. Злобно затрепера:
— Ти не си ми брат бил! — Вдигна револвера
и гръмна в тила му. Братът се простря.
Михаил погледна и рече: — Умря!
И всред гъстий пушек пак рече: — Ще сваря!
Гръмна се в челото и падна в пожара.
И две души бели в грозния плам
фръкнаха към бога свободни, без срам.
|
Това произведение е oбществено достояние в България, САЩ и всички други страни с времетраене на авторското право 70 години след смъртта на автора или по-малко.
|
