Те бягаха бледни пред дивата сган.
И Волов[1], юнакът, цял в кърви облян,
извика: „О, боже! О, адска измама!
подвигът пропадна и надежда няма!
къде да се скрием от безславната смрът?“
Балканът
Аз нямам за вази ни завет, ни път.
Градът
Аз имам бесила.
Хижата
Аз имам проклятья.
Янтра
Елате, нещастни, във мойте обятья!
- ↑ Волов — апостол на въстанието на 1876, и други двама още въстаници след провалянето на движението, като им се отказало навсякъде убежище и гонени от турската потеря, пристигнали на брега на Янтра, която била преишла буйна и голяма. Там, за да не паднат в ръцете на гонителите си, по предложение на Волова предпочели смъртта и се хвърлили в реката. (Бел. на Вазов.)
|
Това произведение е oбществено достояние в България, САЩ и всички други страни с времетраене на авторското право 70 години след смъртта на автора или по-малко.
|
