Правила и речник за употреба на ят от 1940

Из "Пъленъ правописникъ на българския езикъ съ речници. Практично помагало.", София 1940 от Цв.Минков и Л.Пищялков

Правописъ на ѣ (ѣ двойно)

Буквата ѣ се пише в срѣдата на всички думи, въ които при изговаряне се чува като я и като е. Пише се и въ образуванитѣ отъ тѣхъ сродни думи:

дѣдо (дядо, дедо) - дѣдовъ, дѣдово; лѣто (лято, лето) - лѣтошенъ, лѣтнина; звѣръ (звяръ, зверъ) - звѣрове, звѣрилница; вѣра (вяра, вера) - вѣрно, вѣроятно; хлѣбъ (хлябъ, хлебъ) - хлѣбарь, хлѣбарница, хлѣбове и др.

РЕЧНИКЪ

на основнитѣ думи, които въ срѣдата се пишатъ съ ѣ. Производнитѣ или равнозвучнитѣ имъ, въ които не се пише ѣ, сѫ посочени въ скобки.

блѣнъ
блѣсъкъ (но: блесна, блесналъ, блестя, блещя се)
брѣгъ
брѣзъ, брѣза (дърво)
брѣстъ
бѣгъ (но:бей, бегъ, Бегово)
бѣлъ (но:бельо, белегъ)
бѣсъ
вдѣвамъ
влѣзъ
влѣка
вмѣня
вмѣсто
вмѣтамъ (но: вметна, вметнахъ)
впрѣгамъ (но: впрегна, впрегнатъ)
врѣва (глъчка)
врѣкамъ (но: врекна, врекналъ)
врѣскамъ (но: вресна, вресналъ, врещя, врещене)
въпрѣки
вѣкъ
вѣно
вѣра
вѣтъръ
гнѣвъ
гнѣздо
голѣмъ
грѣхъ
додѣвамъ
досѣгамъ (но: досегна, досегнатъ, досежно)
дотѣгамъ (но: дотегна, дотегналъ)
дрѣмя
дрѣнъ
дѣвамъ
дѣдо
дѣло (но: действие, действувамъ и пр.)
дѣлъ
дѣлникъ
дѣсенъ
желѣзо
завѣрявамъ
завѣхвамъ (но: вехна, завехна, завехналъ)
за̀вѣтъ
замѣна
заплѣсвамъ (но: заплесна се, заплеснатъ, заплесъ)
заповѣдь
засѣгамъ (но: засегна, засегнатъ)
засѣня
затѣгамъ (но: затегена, затегнатъ)
звѣръ
зѣпамъ
излѣзъ
измѣня
изневѣря
изповѣдь
изтѣгамъ се (но: изтегна се, изтегнатъ)
клѣкамъ (но: клекна, клекналъ, клеча, клечене; приклекна)
колѣно
крѣкамъ (но: кресна, крещя, крещене)
крѣхъкъ
лѣвъ
лѣгамъ (но: легна, легналъ; легло, лежа, лежане)
лѣкъ
Лѣсковецъ (градъ) (но: леска, лещакъ, лещникъ)
лѣто
млѣко
мрѣна
мѣна
мѣра (мѣрка) но: мера, земя)
мѣсто
мѣся (но: месалъ)
мѣтамъ (но: метна, метнатъ)
мѣхъ
наблѣгамъ (но: наблегна, наблегнатъ)
надѣвамъ се (но: надежда, надежденъ)
надѣна
налѣгамъ (но: налегна, налегнатъ)
намѣря
намѣса
намѣсто
намѣстя
напримѣръ
натѣгамъ (но: натегна, натегналъ, натегнатъ)
невѣмъ
невѣнъ
невѣста
невмѣняемъ
недѣля
непремѣнно
нерѣзъ
нѣга
нѣмамъ
нѣмъ
нѣнка
нѣщо
облѣгамъ се (но: облегна се, облегнатъ)
облѣка
обсѣгамъ (но: обсегна, обсегналъ, обсегъ)
обсѣнитя
обтѣгамъ (но: обтегна, обтегнатъ)
обѣдъ
одѣвамъ се (но: одеяло)
орѣхъ
освѣтя (съ свѣтлина) (но: осветя черква, осветенъ, освещавамъ, освещаване, водосветъ, маслосветъ)
осѣня
отрѣбка (дрипа)
плѣвя
плѣва
плѣскамъ (но: плесна, плеща, плесница)
повѣря
повѣсмо
повѣхвамъ (но: вехна, повехна, повехналъ)
подѣвка (но: девойка, девица, Дева Мария)
поколѣние
помѣтамъ (но: пометна, пометналъ се, пометнала)
понедѣлникъ
посѣгамъ (но: посегна, посегналъ)
прелѣзъ
премѣня се
пресѣгамъ се (но: пресегна, пресегналъ)
претѣгамъ (но: претегна, претегнатъ)
примѣръ
пролѣзъ
пролѣть
промѣня
проповѣдь
протѣгамъ (но: протегна, протегнатъ, протежение)
прѣкоръ
прѣкъ
прѣносъ (но: пренеса, пренесенъ, пренасямъ, пренасяне, преносвачъ)
прѣпорецъ
прѣсенъ
прѣспа, Прѣспа (градъ)
прѣча
пѣна
пѣсъкъ
размѣня
разтѣгамъ (но: разтена, разтегнатъ, разтегъ, разтежение)
рѣдъкъ (но: редъ, редовенъ, редя, реденъ и пр.)
рѣжа
рѣка (но: река, речешъ, рекълъ и т.н.)
рѣпа
свѣнь
свѣсть
свѣтъ, Свѣтлозаръ (но: светъ, свети, светия, светилище, светиня, свещеникъ, свещенъ, светици и др.)
свѣтя
свѣтлина
свѣщъ
сдѣлка
седѣнка (но: седене)
скробѣла
слѣзъ
слѣзъ (билка) (но: слеза, слезистъ)
слѣпъ
смѣсь
смѣтамъ
снѣгъ
сподѣля
спрѣгамъ (но: спрегна, спрегнатъ, спрежение)
спрѣчкамъ се
спѣвка
срѣда, срѣдство
срѣщамъ (но: срещна, среща, срещенъ, срещу, насреща, насрещенъ, отсреща, отсрещенъ)
стрѣскамъ (но: стресна, стреснатъ)
стрѣха
стѣгамъ (но: стегна, стегнатъ)
съвмѣстимъ
съвѣсть
сѣдамъ (но: седна, седя, заседание, седало, седешката)
сѣка
сѣнка
сѣно
сѣра
Сѣръ (градъ)
трѣбвамъ
трѣбка
Трѣвна (градъ) (но: трева, тревистъ, тревясамъ)
трѣмъ
трѣскамъ (но: тресна, треснатъ, трещя, трещене; треска (от дърво), трескотина; треса, треска (болесть); тресавище)
тѣло
тѣсенъ
тѣсто
тѫдѣва
увѣхвамъ (но: вехна, увехна, увехналъ)
умѣстенъ
упрѣквамъ
усѣтя
хлѣбъ
хрѣнъ
цвѣтъ
цѣлуна
цѣлъ
цѣлина (земя)
цѣлина (трева)
цѣля (но: целя - имам за цель)
цѣръ (лѣкъ)
цѣръ (дърво), Цѣрово (село)
човѣкъ
чрезмѣрно

Непосоченитѣ производни на горнитѣ основни думи се пишатъ съ ѣ:

срѣда (сряда, среда) - срѣда̀, срѣденъ, срѣдно, срѣдни, срѣдѝ, срѣдъ, срѣдище, срѣдина, срѣдоточие, Срѣдиземно море, срѣдопѫть, срѣдорѣкъ, Срѣдопостниза, Срѣдецъ, (София), срѣдство и др.

Цвѣтъ (цвятъ, цветъ) - цвѣте, цвѣтенъ, цвѣтна, цвѣтно, цвѣтни, цвѣтецъ, цвѣтове, Цвѣта, Цвѣтана, Цвѣтанъ, цвѣтарь, цвѣтарница, Цвѣтко, Цвѣтница, цвѣтущъ и др.