Правила за ят в Правописното упътване на Тодор Иванчев

Правила за ят в "Упѫтване за общо правописание" на Тодор Иванчов, 1899

Досегашната практика и всички разисквания, станали по нашия правописъ, едно впечатление ни оставятъ, а именно, че не можемъ разумно да се простимъ съ тоя бѣлѣгъ отъ българската азбука. Крайно неприемливи сѫ се оказали всички опити да се изхвърли тая буква отъ българската азбука и да се замени съ други; такъвъ е опитътъ да се заменява тя съ Е или съ Я, споредъ дѣ какъ се чува; а за употрѣблението само буква Е, вмѣсто ѣ не трѣбва и да говоримъ, защото подобно изменение води слѣдъ себе си и изменение на самия изговоръ. Министерството въ дадения случай санкционира приетата практика и оставя и за въ бѫдеще употрѣбление.

Споредъ това, Министерството прѣдлага да се пише ѣ главно върху етимологическа основа. Така ще се пише: вѣра - вѣренъ, пѣя - припѣвка, цѣлъ - уцѣля, вѣя - вѣтъръ, брѣгъ - крайбрѣженъ, изповѣдъ - изповѣдамъ, кѫдѣ - кѫдѣшенъ.

* Буква ѣ остая въ корени и думи, дѣто се пада да бѫде етимологически. За тия случаи се дава по-долу единъ спомагателенъ рѣчникъ.

* Буква ѣ се пише въ глаголитѣ на -я: сѣя, милѣя и пр.

* Буква ѣ се пише въ окончанията на минало несвършено и минало свършено врѣме въ всички случаи, дѣто се употрѣбява при досегашната практика: видѣхъ - видѣше, видѣ; берѣхъ - берѣше и пр., и въ форми и думи произведени отъ основата на тия врѣмена, като видѣлъ, берѣлъ и пр.

* Буква ѣ се пише въ края на нарѣчията, които изглашатъ на звукъ Е: дѣ, горѣ, послѣ, сетнѣ, подирѣ и пр., съ изключение на нарѣчията: не, още, въобще и поне.

* Съ буква ѣ се пише членътъ на множествено число: народитѣ, борбитѣ, добритѣ, мѣстоименията: тѣ, тѣзи, тѣзъ, тѣхъ, тѣмъ, онѣзи онѣзъ и формитѣ, произведени отъ тѣхъ.

* Буква ѣ се пише като суфиксъ въ останкитѣ отъ старото двойнствено число: рѫцѣ, нозѣ, двѣ, крилѣ и пр.

* Буква ѣ не се пише, както и досега, слѣдъ ж, ч, ш, слѣдъ гласна и въ началото на думитѣ.

Това произведение е oбществено достояние в България, САЩ и всички други страни с времетраене на авторското право 100 години след смъртта на автора или по-малко.