Правила за ят в Правописното упътване на Тодор Иванчев

От Уикиизточник
Направо към навигацията Направо към търсенето


Правила за ят в "Упътване за общо правописание" на Тодор Иванчов, 1899

Досегашната практика и всички разисквания, станали по нашия правопис, едно впечатление ни оставят, а именно, че не можем разумно да се простим с тоя белег от българската азбука. Крайно неприемливи са се оказали всички опити да се изхвърли тая буква от българската азбука и да се замени с други; такъв е опитът да се заменява тя с Е или с Я, според де как се чува; а за употреблението само буква Е, вместо ѣ не трябва и да говорим, защото подобно изменение води след себе си и изменение на самия изговор. Министерството в дадения случай санкционира приетата практика и оставя и за в бъдеще употребление.

Според това, Министерството предлага да се пише ѣ главно върху етимологическа основа. Така ще се пише: вѣра - вѣрен, пѣя - припѣвка, цѣлъ - уцѣля, вѣя - вѣтъръ, брѣгъ - крайбрѣженъ, исповѣдъ - исповѣдамъ, кѫдѣ - кѫдѣшенъ.

* Буква ѣ остая в корени и думи, дето се пада да бъде етимологически. За тия случаи се дава по-долу един спомагателен речник.

* Буква ѣ се пише в глаголите на -я: сѣя, милѣя и пр.

* Буква ѣ се пише в окончанията на минало несвършено и минало свършено време във всички случаи, дето се употребява при досегашната практика: видѣхъ - видѣше, видѣ; берѣхъ - берѣше и пр., и във форми и думи произведени от основата на тия времена, като видѣлъ, берѣлъ и пр.

* Буква ѣ се пише в края на наречията, които изглашат на звук Е: дѣ, горѣ, послѣ, сетнѣ, подирѣ и пр., с изключение на наречията: не, още, въобще и поне.

* С буква ѣ се пише членът на множествено число: народитѣ, борбитѣ, добритѣ, местоименията: тѣ, тѣзъ, онѣзи и формите, произведени от тях.

* Буква ѣ се пише като суфикс в останките от старото двойнствено число: рѫцѣ, нозѣ, двѣ, двѣстѣ и пр.

* Буква ѣ не се пише, както и досега, след ж, ч, ш, след гласна и в началото на думите.

Обществено достояние Това произведение е oбществено достояние в България, САЩ и страните с времетраене на авторското право 100 години след смъртта на автора или по-малко.