„Пулс“ от Христо Радевски

„Пулс“ от Христо Радевски Автор: Никола Вапцаров

Дали от някаква свита боязливост пред новото, което кипи във всеки стих, или от нещо друго, но „Пулс“ от Хр. Радевски бе отминат по много подозрителен начин.
И така се случва, че из кварталите, из градове и села хората си декламират по разни вечеринки стихове, възприемат ги като нещо свое, много близко, изкарват ги по няколко пъти на бис, а критиката не обелва зъб за тези стихове.
Хр. Радевски е един от първите, които разбраха, че да се твори художествен реализъм със стари средства в днешно време — това съвсем не е художествен реализъм. Той разбра, че трябва да се ликвидира с досегашните образи, омръзнали до втръсване от повтаряне, че трябва да се пише така, че хората да вярват в писаното, а не да се усмихват на някаква наивна патетичност.
С упорита работа Радевски създаде късия и импулсивен стих, който на места ръмжи от негодувание или пък прелива от звучност.
Забележителна е като пример за първия случай алитератичната постановка на един от куплетите му от стихотворението „На един самоубиец“:

Аз потресен стоя пред трупа ти
и не скръб — страшен гняв ме души.
За живота кураж не събра ти
и на срамния жест се реши…

Или звучността в „Автобиография“, която няма нищо общо о парфюмираната сантименталност:

Аз съм роден
в един есенен ден.
Ден, в които лъхала
мрачна унилост…

Едно от най-ценните качества в поезията на Радевски е неговата поразителна задълбоченост в някои стихотворения. Това са „Жената“, „На един самоубиец“ и „Интелигент“. В „На един самоубиец“ той започва с една сурова внезапност, стряска и неусетно ни води към един логичен извод. Словесният материал е съвсем нов. Само по него дори ние разбираме, че самоубийството е извършено във века на моторите, във века на една напрегната, страшна борба. „Жената“ е стихотворение, написано със замах, развърнато с една щастлива непринуденост. Жената като представител на социална група е типизирана вярно. С кристална яснота той обхваща историческите образи на жената, противопоставя ги искрено и ефикасно като рядък майстор:

Ти наистина
издъхваш вече!
От разврат
издъхваш,
Помпадур!
Но живее
твоят образ вечен
в Жана д’Арк
и в Роза Люксембург!

Не винаги обаче стиховете по мисъл имат тази сложна гама, преобладаваща в „На един самоубиец“ и „Интелигент“. Има работи, в които се чувствува една простота и сърдечност. Например „Среднощ“, „Абисинска майчина песен“ и др.

И тази обща участ
бе годежа ни,
фабричната сирена
ни венча…
Затуй ти грееш
в мисълта,
в копнежа ми
дори и в този
късен
нощен
час.
(Из „Среднощ“)

Чувствува се как някъде в дълбочината на всеки стих звучи народната песен. Със същите прости поетични средства, със същата примитивност е постигната една обаятелност, която завладява. Контрастите са много силно оръжие в поезията на Радевски. С тях той си служи, за да постигне една поетическа логичност, да уточни мисълта си, като само противопоставя нещата и оставя читателя сам да заключава. В такъв случай недоверието е избягнато и единството между поета и читателя постигнато. И затова две от най-хубавите му стихотворения са написани именно чрез съпоставяне на контрастите („Аз обичам“ и „Автобиография“). Но Радевски, пионерът на новия стих, на новия образ, е преди всичко човек, който се вълнува, който кипи, бори се. Него го засягат всички неправди и той реагира открито. Той е „като командир на война“. Той вярва, бори се, страда, гори заедно с „милионите страдащи маси“.
Многообразността в поезията на Радевски, живият рязък стих, задълбоченост и актуалност в тематиката, контрасти и нови образи бележат етап в прогресивната лирика у нас.
Трябва обаче да се обърне внимание и на някои слаби страни и увлечения. Има две стихотворения, на които мястото им не е в „Пулс“. Това са „Майка“ и „Книгата“. „Майка“ е едно тромаво стихотворение, в което образите не са достатъчно изяснени, сглобени (…). То не увлича, не затрогва […]. В „Книгата“ се чувствува една конструктивна мисленост, необработен, суров анализ. Темата не е изживяна и е предадена сухо, на места дори наивно. В стремежа си да обнови образа Радевски на много места е отишъл далече. Изрази като „жилите жилави“ или „словесни съдове“ не са сполучливи
Авторът на „Пулс“ чудесно използува внезапната последователност с римите, която е много ефектна („този дребен, непотребен живот“ или „но горещите, вещите копия“ от „Интелигент“), Но в „На един самоубиец“ стихът „за внушителен решителен протест“ е невъзможен не само като ритъм, но и като съзвучие. Все в този стремеж за обновление Радевски на много места е изгубил лириката, изгубил е чувството. Действително въпросът е сложен. Въпросът е за социалния патос в новата лирика, който въобще липсва след Смирненски.
Покрай другите немалки заслуги, които Радевски има към поезията на художествения реализъм, трябва да работи за възвръщането на социалния патос.

Това произведение е oбществено достояние в България, САЩ и всички други страни с времетраене на авторското право 70 години след смъртта на автора или по-малко.