Ще се бием на бреговете

От Уикиизточник
Направо към навигацията Направо към търсенето
Ще се бием на бреговете
Автор: Уинстън Чърчил
Произнесена в Камарата на общините, Уестминстър, на 4 юни 1940 г.


От момента, в който френските отбранителни линии при Седан и при Мюз бяха пробити на края на втората седмица на май, само бързо отстъпление към Амиен и на юг можеше да спаси Британската и Френската армии, които бяха влезли в Белгия по молба на белгийския крал, но този стратегически факт не беше незабавно осъзнат. Френското висше командване се надяваше, че ще може да запълни дупката, а армиите на севера бяха под негово командване. Нещо повече, едно такова оттегляне почти със сигурност би означавало унищожението на прекрасната Белгийска армия от 20 дивизии и изоставянето на цяла Белгия. Следователно, щом силата и обхватът на германското проникване бяха осъзнати и когато нов френски генералисимус пое командването на мястото на генерал Гамлен, беше направено усилие от Френската и Британската армии в Белгия да продължат да държат дясната ръка на белгийците и да дадат собствената си дясна ръка на новосъздадена Френска армия, която щеше да напредне през Сома с голяма численост и да я сграбчи.


Германското изригване обаче премина като остра коса отдясно и отзад на армиите на севера. Осем или девет бронирани дивизии, всяка с по около четиристотин бронирани машини от различни видове, но внимателно разпределени, за да се допълват взаимно и да се разделят в малки съдържащи се в себе си части отрязаха всякакви комуникации между нас и основните френски армии. Това преряза всичките ни комуникации за храна и муниции, които минаваха първо до Амиен, а след това през Абевил и си проправяха път по брега към Булон и Кале и почти до Дюнкерк. Зад тази бронирана и механизирана яростна атака дойдоха голям брой германски дивизии в камиони, а зад тях се мъкнеше сравнително бавно тъпата груба сила на обикновената германска армия и германски народ, винаги толкова готови да потъпчат в други страни свободите и удобствата, които никога не са познавали в своята.


Казах, че този брониран откос почти достигна до Дюнкерк – почти, но не съвсем. Булон и Кале бяха арени на отчаяни сражения. Гвардията защитава Булон за известно време и тогава бяха оттеглени по заповед от тази страна. Пушечната бригада, 60-та Пушечна и Пушките на кралица Виктория, с батальон британски танкове и 1000 французи, всичко около 4000 души, отбраняваха Кале до последно. На британския бригадир беше даден час да се предаде. Той отхвърли презрително предложението и изминаха четири дни на интензивни боеве преди над Кале да възцари тишина, която отбеляза края на една паметна съпротива. Само 30 невредими оцелели бяха докарани от флота и не знаем съдбата на техните другари. Тяхната саможертва обаче не беше напразна. Поне две бронирани дивизии, които иначе щяха да бъдат обърнати срещу Британския експедиционен корпус, трябваше да бъдат изпратени да ги преодолеят. Те добавиха нова страница към славата на леките дивизии и спечеленото време позволи водните линии при Гравлен да бъдат наводнени и заети от френските войски.


По този начин пристанището Дюнкерк беше държано отворено. Когато се намери за невъзможно армиите на севера да възобновят комуникацията си с Амиен с основните френски армии, остана само един избор. Изглеждаше наистина безнадеждно. Белгийската, Британската и Френската армии бяха почти обкръжени. Единствената им линия за отстъпление беше към едно-единствено пристанище и околните му брегове. От всяка страна бяха притиснати от тежки атаки и далеч превъзхождани по численост във въздуха.


Когато точно преди седмица поисках от Камарата да установи този следобед за даване на изявление се страхувах, че ще бъде тежката ми участ да обявя най-голямата военна катастрофа в дългата ни история. Аз мислех и някои добри съдии бяха съгласни с мен, че 20 000 или 30 000 мъже може повторно да бъдат качени на плавателни съдове. Но със сигурност изглеждаше, че цялата Френска първа армия и целият Британски експедиционен корпус северно от пролуката Амиен-Абевил щяха да бъдат разбити в открито поле или иначе ще трябва да капитулират заради липса на храна и муниции. Това бяха мъчните и тежки вести, за които призовах Камарата и нацията да се подготвят преди седмица. Целият корен и сърцевина и мозък на Британската армия, на които и около които щяхме да изградим и ще изградим великите Британски армии в по-късните години на войната, изглеждаше, че ще загинат на полето или ще бъдат отведени в позорно и гладуващо пленничество.


Това беше изгледът преди седмица. Но друг удар, който можеше да се окаже фатален, тепърва щеше да се стовари върху ни. Кралят на белгийците ни беше извикал да му дойдем на помощ. Ако този владетел и Неговото правителство не се бяха отцепили от съюзниците, които спасиха страната им от изчезване в предишната война и ако не бяха търсили убежище в оказалия се фатален неутралитет, Френската и Британската армии можеше от самото начало да спасят не само Белгия, но може би дори Полша. При все това в последния момент, когато Белгия вече беше нападната, крал Леополд ни извика на помощ и дори в последния момент ние дойдохме. Той и неговата смела, експедитивна армия, почти половин милион души, отбраняваха левия ни фланг и така държаха отворена единствената ни линия за отстъпление към морето. Внезапно, без предварителна консултация, с най-малкото възможно известие, без съвет на министрите си и по свое лично действие, той изпрати пълномощник при германското командване, предаде армията си и изложи целия ни фланг и средство за отстъпление.


Аз помолих Камарата преди седмица да отложи преценката си, тъй като фактите не бяха ясни, но не чувствам, че сега съществува каквато и да било причина да не съставим мненията си относно този жалък епизод. Предаването на Белгийската армия принуди британците при най-кратко известие да покрият фланг към морето над 30 мили в дължина. Иначе всички щяха да бъдат отрязани и щяха да споделят съдбата, на която крал Леополд осъди най-добрата армия, която страната му някога е образувала. Така че правейки това и излагайки този фланг, както всеки, който следеше операциите на картата ще види, бе загубен контакт между Британската и два от трите корпуса, формиращи Първа френска армия, които все още бяха по-далеч от брега от нас и изглеждаше невъзможно която и да е голяма армия от съюзнически войски да достигне брега.


Врагът нападна от всички страни с голяма мощ и ярост, а основната им сила, силата на далеч по-многобройните им Военновъздушни сили, бе хвърлена в бой или се концентрираше върху Дюнкерк или бреговете. Притискайки тесния изход, както от изток, така и от запад, врагът започна да обстрелва с оръдия бреговете, само от които корабите можеха да се приближат или да заминат. Те сяха магнитни мини в каналите и моретата, изпращаха поредни вълни от вражески самолети, понякога над сто в една формация, да хвърлят бомбите си върху единствения останал кей и върху пясъчните дюни, към които войниците гледаха за подслон. Техните подводници, една от които бе потопена, и техните моторни катери нанасяха поражения на огромния трафик, който сега започна. За четири или пет дни се царя огромна борба. Всичките им бронирани дивизии, или това, което бе останало от тях, заедно с големи маси пехота и артилерия, се хвърлиха напразно върху все по-стесняващия се, все по-свиващ се издатък, в който се биеха Британската и Френската армия.


Междувременно Кралският флот, с охотната помощ на безброй търговски моряци, напрегнаха всички сили да качат британските и съюзнически войски; 220 леки военни кораба и 650 други съда участваха. Те трябваше да оперират на труден бряг, често в лошо време, под почти безспирна градушка от бомби и увеличаваща се концентрация на артилерийски огън. Нито пък беше морето, както казах, без мини и торпеда. При такива условия нашите мъже продължаваха, без или с малко почивка, в продължение на цели дни и нощи, извършвайки курс след курс през опасните води, винаги водейки със себе си мъже, които бяха спасили. Броят на хората, които докараха е мярка за тяхната отдаденост и техния кураж. Корабите-болници, които докараха мнозина британски и френски ранени, с ясни означения, бяха специална цел за нацистките бомби; но мъжете и жените на борда им никога не се поколебаха в дълга си.


Междувременно Кралските военновъздушни сили, които вече се намесваха в битката, доколкото обхватът им позволяваше от домашни бази, сега използваха част от основната им столична сила от изтребители и удариха по германските бомбардировачи и по изтребителите, които ги охраняваха. Тази борба бе продължителна и яростна. Внезапно сцената се разчисти, тътенът и гърмът за момента, но само за момента, са замрели. Едно чудо на избавлението, постигнато чрез доблест, упорство, съвършена дисциплина, безупречна служба, находчивост, умение, непокорима вярност е видно за всички ни. Врагът бе отбит от отстъпващите британски и френски войски. Той бе толкова грубо третиран, че не забърза тяхното отплаване много. Кралските военновъздушни сили ангажираха основната част от Германските военновъздушни сили и им причиниха загуби от поне четири към едно, а флотът, използвайки поне 1000 кораба от всички видове, пренесе над 335 000 мъже, французи и британци, от челюстите на смъртта и срама, към родната им земя и към задачите, които непосредствено предстоят. Трябва да внимаваме да не придаваме на това избавление атрибутите на победа. Войни не се печелят с евакуации. Но вътре в това избавление имаше победа, която трябва да се отбележи. Тя бе спечелена от Военновъздушните сили. Мнозина от войниците ни, които се завръщаха не са виждали Военновъздушните сили в действие; виждали са само бомбардировачите, които избягаха от защитните им атаки. Те подценяват техните постижения. Чул съм много говорене за това, затова специално наблягам на това. Ще ви кажа за него.


Това бе голямо изпитание на сила между Британските и Германските военновъздушни сили. Можете ли да си представите по-голяма цел за германците във въздуха, отколкото това да направят евакуацията невъзможна и да потопят всички тези кораби, които бяха показани, почти в хиляди? Можеше ли да има цел от по-голяма военна важност и значение за цялата цел на войната от това? Те усилено се опитаха и бяха отбити, бяха фрустрирани в тяхната задача. Ние прибрахме армията, а те заплатиха четворно за загубите, които нанесоха. Много големи формации от германски самолети, а ние знаем, че те са много смела раса, неколкократно се обърнаха от тяхната атака на една четвърт от техния брой Кралски военновъздушни сили и се разпръснаха в няколко посоки. Дванадесет самолета са били преследвани от два. Един самолет бе забит във водата и изхвърлен от проста атака на британски самолет, който нямаше повече муниции. Всички наши видове – Харикейн, Спитфайър и новият Дефайънт – и всичките ни пилоти бяха оправдани като превъзхождащи това, срещу което понастоящем трябва да се изправят.


Когато вземем предвид колко по-голямо ще бъде нашето предимство при отбраната на въздуха над този остров срещу отвъдморска атака, трябва да кажа, че намирам тези факти за сигурна основа, върху която могат да почиват практични и вдъхващи увереност мисли. Ще отдам моята почит на тези млади авиатори. Великата Френска армия бе в голяма степен, понастоящем, отхвърлена и смутена от внезапното нападение на няколко хиляди бронирани машини. Дали няма също самата кауза на цивилизацията да бъде защитавана от умението и отдадеността на няколко хиляди авиатори? Никога не е имало, предполагам, в целия свят, в цялата история на войната, такава възможност за младостта. Рицарите на Кръглата маса, кръстоносците, всички попадат в миналото, не само далечно, но и прозаично; тези млади мъже, излизащи всяка сутрин да отбраняват родната си земя и всичко, за което се застъпваме, държащи в ръцете си тези инструменти с колосална и разбиваща сила, за които може да се каже:


"Всяка утрин носи благороден шанс
и всеки шанс носи благороден рицар",


заслужават нашата признателност, както и всички смели мъже, които по толкова много начини и в толкова много случаи, са готови и продължават да бъдат готови да дадат живот и всичко за родината си.


Връщам се към армията. В дългата поредица от яростни битки, сега на този фронт, сега на онзи, биейки се на три фронта едновременно, битки, водени от две или три дивизии срещу равен или малко по-голям брой на врага и се биха яростно на някои от старите полета, които толкова много от нас познаваха толкова добре – в тези битки загубите ни са надвишили 30 000 убити, ранени и изчезнали. Възползвам се от случая да изкажа съчувствието на Камарата към всички, които са загубили близки или все още са в тревога. Председателят на Търговския борд [сър Андрю Дънкан] не е тук днес. Синът му бе убит и мнозина в Камарата са почувствали силните болки на скръбта в най-острата форма. Но ще кажа това за изчезналите: голям брой ранени пристигнаха безопасно в тази страна, но бих казал за изчезналите, че може да има много обявени за изчезнали, които ще се върнат у дома, някой ден, по един или друг начин. В объркването на тази борба е неизбежно, че мнозина са оставени в позиции, в които честта не е изисквала по-нататъшна съпротива от тях.


Срещу тази загуба от над 30 000 мъже можем да поставим далеч по-тежка загуба, със сигурност нанесена на врага. Но нашите загуби в материал са огромни. Загубили сме може би една трета от мъжете, които изгубихме в началните дни на битката от 21 май 1918 г., но загубихме почти толкова оръдия – почти хиляда – и целият ни транспорт, всички бронирани машини, които бяха с армията на север. Тази загуба ще наложи по-нататъшно отлагане на разширяването на военната ни сила. Това разширяване не е протекло, както се надявахме. Най-доброто от всичко, което имахме да дадем беше отишло в Британския експедиционен корпус и въпреки че те нямаха броят танкове и някои елементи от оборудването, които бяха желателни, те бяха много добре и хубаво екипирана армия. Те имаха първите плодове от всичко, което нашата индустрия имаше да даде и това си е отишло. И ето сега това по-нататъшно отлагане. Колко дълго ще бъде то, колко дълго ще продължи, зависи от напряганията, които направим на този остров. Усилие, подобно на което никога не е видяно в нашите хроники се прави сега. Работата тече навсякъде, ден и нощ недели и делници. Капиталът и труда са захвърлили интересите, правата и обичаите си и са ги сложили в общи акции. Вече потокът на муниции е направил скок напред. Няма причина защо да не надминем за няколко месеца внезапната и сериозна загуба, която ни сполетя, без да забавим развитието на общата ни програма.


Въпреки това, нашата благодарност за бягството на нашата армия и толкова много мъже, чиито обичани хора са преминали през агонизираща седмица, не трябва да ни заслепява за факта, че това, което се случи във Франция и Белгия е колосално военно бедствие. Френската армия е отслабена, Белгийската армия е загубена, голяма част от онези укрепени линии, върху които бяха поставени толкова надежди, са загубени, много ценни минни области и фабрики са станали собственост на врага, всичките пристанища на Ла Манша са в негови ръце, с всички трагични последици, които следват от това и трябва да очакваме друг удар да бъде направен почти незабавно срещу нас или срещу Франция. Казано ни е, че хер Хитлер има план за нахлуване на Британските острови. За това често се е мислело преди. Когато Наполеон лежа в Булон една година със своите плоскодънни кораби и Великата си армия, някой му казал, „Има горчиви бурени в Англия.“ Със сигурност има много повече от тях след завръщането на Британския експедиционен корпус.


Целият въпрос за отбрана на дома срещу нашествие е разбира се много повлиян от факта, че понастоящем имаме на този остров несравнимо по-мощни военни сили, отколкото сме имали в който и да е момент от тази война или от миналата. Но това не ще продължи. Ние няма да се задоволим с отбранителна война. Ние имаме своя дълг към нашата армия. Трябва да преобразуваме и увеличим Британския експедиционен корпус отново, под своя доблестен главнокомандващ, лорд Горт. Всичко това е в ход, но в интервала трябва да поставим отбраната си на този остров в такова високо състояние на организация, че колкото се може по-малък брой да бъде необходим за ефективна сигурност и най-големият възможен потенциал за офанзивни усилия да може да бъде реализиран. По това сега сме ангажирани. Ще бъде удобно, ако Камарата желае, да навлезем в тази тема на тайна сесия. Не че правителството ще може да разкрие в големи подробности военни тайни, но искаме да имаме своите дискусии свободни, без ограничението, наложено от факта, че на следващия ден ще бъдат четени от врага и за правителството ще бъдат от полза свободно изразени възгледи във всички части на Камарата от членове, с тяхното знание за толкова много различни части от страната. Разбирам, че по този въпрос ще бъде направено някакво искане, което с готовност ще бъде възприето от правителството на Негово величество.


Намерихме за нужно да вземем мерки с все по-голяма строгост не само срещу вражески чужденци и подозрителни личности от други националности, но също и срещи британски поданици, които може да станат опасност или неприятност, ако войната бъде пренесена в Обединеното кралство. Знам, че много хора са засегнати от заповедите, които сме издали, които са страстни врагове на Нацистка Германия. Много съжалявам за тях, но не можем в настоящето време и под настоящия стрес, да отбележим всички различия, които бихме искали. Ако се опитат парашутни десанти, придружени от последвали яростни боеве, за тези нещастни хора би било далеч по-добре да не са наблизо, заради тях самите, както и заради нас. Има обаче и друга класа, за която не изпитвам и най-малкото съчувствие. Парламентът ни е дал властта да потушаваме дейности на пети колони със силна ръка и ние ще използваме тази власт под надзора и поправянето на Камарата без най-малко колебание, докато не сме удовлетворени и повече от удовлетворени, че тази зловредност насред нас е била ефективно стъпкана.


Обръщайки се още веднъж, този път по-общо по въпроса за нашествие, бих отбелязал, че никога не е имало период, през всичките тези дълги векове, с които се хвалим, когато на нашия народ е могла да бъде дадена абсолютна гаранция срещу нашествие, още по-малко срещу сериозни набези. В дните на Наполеон същия вятър, който е можел да донесе транспортните му средства през Ла Манша е можел да отблъсне блокиращия флот. Винаги е имало шанс и този шанс е вълнувал и баламосвал мнозина континентални тирани. Множество са историите, които се разказват. Сигурни сме, че ще бъдат възприети нови методи и когато виждаме оригиналността на злобата, изобретателността на агресията, които показва нашият враг, със сигурност може да се подготвим за всеки вид нова хитрост и всеки вид брутален и коварен маньовър. Мисля, че никоя идея не е толкова чудата, че да не бъде взета под внимание и погледната с търсещо, но в същото време, надявам се, стабилно око. Никога не трябва да забравяме солидните осигуровки на морската мощ и тези, които принадлежат на въздушната мощ, ако може да бъде упражнявана местно.


Аз самият имам пълна убеденост, че ако всички изпълнят дълга си, ако нищо не се пренебрегне и ако се направят най-добрите приготовления, както и се правят, ще се окажем още веднъж способни да защитим островния си дом, да изкараме бурята и да надживеем заплахата на тиранията, ако е необходимо в продължение на години, ако е необходимо сами.


Във всеки случай това е което ще се опитаме да направим. Това е решимостта на правителството на Негово величество – на всеки един мъж от тях. Това е волята на Парламента и на нацията.


Британската империя и Френската република, свързани в своята кауза и в своята нужда, ще отбраняват до смърт родната си земя, помагайки си като добри другари до най-голяма степен на своите сили.


Въпреки че големи простори на Европа и много стари и известни държави са попаднали или може да попаднат в хватката на Гестапо и целия отвратителен апарат на нацисткото управление, ние няма да отпаднем или да се провалим.


Ще продължим до края, ще се бием във Франция, ще се бием в моретата и океаните, ще се бием с растяща увереност и растяща сила във въздуха, ще отбраняваме нашия остров, каквато и да бъде цената, ще се бием на бреговете, ще се бием на десантните площадки, ще се бием в полетата и по улиците, ще се бием в хълмовете, никога няма да се предадем и дори ако, което не вярвам и за миг, този остров, или голяма част от него, би била покорена и гладуваща, тогава нашата империя отвъд моретата, въоръжена и охранявана от Британския флот, би продължила борбата, докато, в Божието време, Новият свят, с цялата си сила и мощ, настъпи за спасението и освобождението на стария.