Християнска етика

Беше прекрасен октомврийски ден на 1890 г. В едно купе на бързия влак Лион-Париж седяха двама души: един белобрад старец на около 65 години и един 25-годишен младеж. Между двамата се поведе разговор. Младият човек Гастон Леру разказа, че завършил естествени науки и сега пътува за Париж на специализация в института на прочутия професор Луи Пастьор. Като чу това, очите на стареца светнаха и той каза на младежа: "Радвам се за Вас, ученолюбиви господине. Науката, която сте избрали за ваша специалност, е повече от интересна. Тя ще ви достави много случаи да се убедите в чудната премъдрост на Твореца. Вие сигурно сте религиозен човек, нали?". Неприятно изненадан, младежът си помисли, че събеседникът му е някой неук от старото поколение и с насмешка отговори: "Религиозен ли? Не! Мисля, че науката върши работата си и без Бога. Аз, който завърших висше образование, никога досега не съм имал нужда от религия". Старецът не очакваше подобен отговор, но добави спокойно: "О, за себе си Вие сте прав. И не са малко интелектуалците като Вас, които мислят същото. Но науката, драги господине, науката, чистата, истинската наука ..." "Съжалявам - прекъсна го неучтиво младежът - но не съм съгласен с Вас. Както изглежда, говорите за наука, която вече не съществува, която отдавна си е изпяла песента. Днешната наука е друга. Днес ние буквално летим напред, без да имаме каквато ѝ да било нужда от Бога или тем подобни предразсъдъци". И като запали цигара, той самодоволно се облегна на седалката. Старецът разбра, че е безполезно да разговаря с този млад учен, въздъхна, извади от чантата си малка Библия, отвори я, благоговейно се помоли и се задълбочи в четене ... Времето летеше. Младежът изпуши доста цигари, а старецът прочете доста страници от Светата книга. Скоро влакът спря на парижката гара. Докато младежът се занимаваше с куфарите си, старецът му подаде визитната си картичка и любезно му каза: "Когато постъпите в института, драги господине, обадите ми се. Въпреки разликата в нашите възгледи, може би ще ви бъда полезен". И той изчезна всред навалицата. Младежът хвърли небрежен поглед върху картичката и с много голяма изненада прочете на нея името:

Професор Луи Пастьор.

Източник: Християнска етика (учебно помагало), стр. 40-41, ISBN 954-742-059-3.