Харта ’89 (Представяне на 20 октомври 1989)

От Уикиизточник
Направо към навигацията Направо към търсенето

Източник, Източник Публикувано от автора Любомир Иванов под лиценз Криейтив Комънс „Признание 3.0“.



ХАРТА ’89

ЗА ОПАЗВАНЕ НА БЪЛГАРСКОТО ПРИРОДНО НАСЛЕДСТВО

Представяне на Първото събрание на Екогласност
Кино „Петър Берон”, София
20 октомври 1989






Румяна Узунова: Първият участник в дискусията беше
Любомир Иванов.

Любомир Иванов: Искам накратко да кажа някои
съображения за екологичната ситуация в България. Всеки от
нас се сблъсква с екологични проблеми, най-напред на
мястото, в което живее. Следователно, като най-
заинтересован гражданинът – в истинския смисъл на думата
гражданин, трябва активно да поставя своите локални
екологични проблеми, за да може обществеността да получи
една пълна и точна картина на екоситуацията във всички
отделни региони на страната, а не само една обща картина.
Това е първо.

Второ, вече очертаните проблеми е необходимо да се
подредят по приоритет, в зависимост от това, къде са най-
големите източници на замърсяване, кои източници на
замърсяване са особено опасни за човешкото здраве, в кои
места са засегнати най-много хора и т.н.

И вече, на трето място, проблемите следва да се решават по
реда на техния приоритет, съобразно разбирането, с нашите
ограничени реални възможности на нашата страна. Само по
такъв начин може да се получи максимален ефект от
вложените средства, и ресурси, и усилия. В противен случай
публикуваната напоследък Програма, амбициозна програма
за прочистване на въздуха, водите и почвите до 2000 година,
бездруго ще свърши както предишни екологични програми,
които съвсем не са довели до ограничаването на негативните
тенденции, а още по-малко – до тяхното преодоляване.

Непосредствените причини за това са добре известни: една
неадекватна политика и ръководство, неспособност да се
определят верните приоритети, слаба обществена активност,
недостатъчни материални и финансови ресурси, особено
валута, преобладаващи остарели технологии, които използват
свръхмяра природни ресурси и енергия, и, същевременно
произвеждат огромни количества отпадни продукти и
замърсители, които иначе могат изгодно да бъдат
оползотворени.

Зад непосредствените причини обаче се крие една
фундаментална причина, която, несъмнено ще спъва и
реализацията на новата Програма, а именно – сегашната
централизирано управлявана и базирана на държавна
собственост икономика, обричане на неефективност на
екологичните нормативни актове и стимулиране на огромно
технологическо развитие, стигащо до хищническо отношение
към природата и природните ресурси.

Отсега нататък по света и у нас се приема, че който замърсява,
плаща. Но дали този, който замърсява, е в състояние да
плати?! За да се търси отговорност, трябва да има и права.
Това означава, че печалбата трябва да остава в
предприятията, за да могат да имат собствена политика на
развитие, да натрупват средства за реконструкции, вкл. за
преминаването към безотпадни и малко отпадни технологии.
Едва тогава функционирането на замърсителите може да
стане ефективен елемент на една екологична политика.

За определен преходен период поне, докато постигнем
някакво обуздаване на отрицателните тенденции в
замърсяването на околната среда, има смисъл не толкова да се
санкционира, а да се стимулират усилията на отделните
предприятия за екологизиране на техните производства.
Например, като от общото им данъчно облагане се изключат
средствата в левове и във валута, заделени за изграждане на
чисти технологии.

И, разбира се, ние не можем да избягаме от факта, че
България не е разположена на някакъв остров, да речем, от
съседните страни. Редно е да се съобразяваме с интересите и
загрижеността на нашите съседи, както и те с нашите. Ето,
възмущаваме се от румънските химически заводи, които
тровеха въздуха на Русе, а същевременно строим АЕЦ
„Белене“, който е близо до румънските територии, без оглед
на техните възражения. Същото е с хидропроектите „Рила“ и
„Места“, за които стана дума – освен екологичната им и
икономична несъстоятелност, те засягат непосредствено
интересите на населението в Северна Гърция, тъй като ще
изземат значително количество вода от течението на Струма и
Места, които текат и в Гърция.

За постигане на прогрес, за подобряване на екологичната
ситуация у нас, според мен, са съществени няколко
специфични изисквания: Успешно да създадем планираната
национална система за екологичен мониторинг и
информация, гарантиран достъп на обществеността до
екологичната информация, ежегодно публикуване на доклади
за прогреса при реализирането на всяка конкретна програма,
сътрудничество на правителството и на местните власти с
независимите екологични групи и организации, прагматизъм
и деполитизация на мненията в екологичната област, около
националния опит на екологично напреднали страни.

Освен това, трансграничният характер на екологичните
проблеми показва готовността за подкрепа, от страна на
развитите страни за българските усилия по опазване на
природата в настоящия критичен период. В частност, имам
предвид опита от сегашната екологична конференция в
София.

Би било твърде полезно примерът на Унгария, да се
ориентираме спрямо екологичните стандарти на Еропейската
общност, т.е. общия стандарт; целесъобразно е също нашата
страна да се присъедини към бъдещата обща Агенция на
Европейската общност, наречена Европейска агенция за
опазване на околната среда, която ще бъде открита за
присъединяване на европейски страни, които не са от
Общността. От казаното дотук е ясно, че прогресът в
опазването на околната среда зависи твърде силно от
социално-икономическите реформи в страната.

Нещата стоят по-различно, що се отнася до същинското
опазване на природното наследство, поради което считам за
необходимо да се осъществи една Национална програма, в
духа на предложената „Харта `89 за опазването на
българското национално наследство“, програмен документ на
„Екогласност“.

Най-общо казано, в тази Харта са очертани насоките за
развитие на национална система от защитените територии с
различен режим: резервати, национални и регионални
паркове, защитени участъци и местности. В частност, този
фонд е предвидено да достигне в перспектива към 2015 г. до
една четвърт част от цялата територия на страната. От тях
само 3–4 % ще бъдат територии с по-значително
ограничаване на човешката дейност: резервати и национални
паркове. Искам да подчертая, че реализирането на такава
програма не означава отнемането на тези територии от хората
и правенето на жертви в името на някаква абстрактна цел.
Всъщност, става дума за по-изгодно използване на
сравнително запазените природни области в България, като
от тях с приоритет извлича полза нашето население. Надявам
се, че затова може да стане дума в някои от следващите
заседания по-подробно.

Искам да завърша изказването си с една кенийска поговорка.
Ние често говорим, че трябва да опазваме оставената от
нашите предшественици природа, за да има и за бъдещото
поколение, но кенийците казват малко по-иначе: че „Ние не
сме получили природата като наследство от родителите си, а
сме я взели назаем от нашите деца.“ Благодаря ви.

(Ръкопляскания)

Румяна Узунова: От студиото на радио „Свободна Европа“
слушате запис на събранието, което независимото
екологическо сдружение „Екогласност“ проведе на 20.10. тази
година в София, в салона на кино „Петър Берон“.

_________________________________




Криейтив Комънс лиценз
Криейтив Комънс „Признание“ икона
Този файл е лицензиран под Криейтив Комънс лиценз „Признание 3.0“