Хагска (IV) конвенция относно законите и обичайте на сухоземната война от 1907 година

Хагска (IV) конвенция относно законите и обичаите на сухоземната война от 1907 година

(превод)^[1][2][3]

Владетелите и държавните глави на представените в Хага държави (следва изброяването им):

…

Намериха за необходимо да допълнят и уточнят в известни точки делото на Първата конференция на мира, която … прие разпоредби, имащи за цел да определят и уредят обичаите на сухоземната война.

Според гледищата на високодоговарящите страни тези разпоредби, чието изработване бе вдъхновено от желанието да бъдат намалени злините на войната, доколкото военните необходимости позволяват, са предназначени да служат за общо правило за поведението на воюващите в отношенията помежду им и с населението.

Обаче не бе възможно да се създадат още отсега разпоредби, обхващащи всички случаи, които се представят на практика.

От друга страна, не може да влиза в намеренията на високодоговарящите страни непредвидените случаи по липса на писани разпоредби да бъдат оставени на произволната преценка на тези, които командват войските.

… Високодоговарящите страни смятат за уместно да заявят, че в случаите, които не са предвидени в приетите от тях разпоредби, населението и воюващите остават под закрилата и господството на началата на международното право, произтичащи от установените между цивилизованите народи обичаи, на законите на човечността и на изискванията на обществената съвест.

Те заявяват, че именно в този смисъл трябва да се разбират членове 1 и 2 от приетия правилник.

…

Член 1

Договарящите държави ще дадат на сухопътните си въоръжени сили нареждания, които ще бъдат съобразени с приложения към настоящата конвенция правилник относно законите и обичаите на сухоземната война.

Член 2

Разпоредбите на посочения в член 1 правилник, както и на настоящата конвенция се прилагат само между договарящите държави, и то само ако всички воюващи са страни в конвенцията.

Член 3

Онази воюваща страна, която наруши разпоредбите на посочения правилник, дължи обезщетение, ако е нужно. Тя е отговорна за всички действия, извършени от лица, които са част от нейните въоръжени сили.

Член 4

Настоящата конвенция, след като бъде надлежно ратифицирана, ще замени в отношенията между договарящите държави конвенцията от 29 април 1899 година относно законите и обичаите на сухоземната война.

Конвенцията от 1899 година остава в сила в отношенията между държавите, които са я подписали и които не ратифицират настоящата конвенция.

Член 5

Настоящата конвенция ще бъде ратифицирана колкото е възможно по-скоро.

(Следват правила за реда на ратификациите, присъединяване и денонсиране … )

Правилник за законите и обичаите на сухоземната война

Раздел 1 Воюващи

Глава 1 За качеството на воюващ

Член 1

Законите, правата и задълженията във войната се прилагат по отношение на войската, но също така и по отношение на милициите и доброволческите части, които отговарят на следните условия:

1) да бъдат командвани от лице, отговорно за подчинените си;

2) да имат установен отличителен знак, разпознаваем от разстояние;

3) да носят открито оръжието си;

4) при действията да се съобразяват със законите и обичаите на войната.

В онези страни, където милиции и доброволчески части образуват войската или съставляват част от нея, те са включени в наименованието войска.

Член 2

Населението на една незавзета територия, което при приближаването на неприятеля спонтанно вземе оръжие, за да се брани срещу нахлуващите войски, без да е имало време да се организира съобразно с член 1, ще се смята за воюващо, ако открито носи оръжието си и ако спазва законите и обичаите на войната.

Член 3

Въоръжените сили на воюващите страни могат да се състоят от бойци и от лица извън тази категория. В случай че бъдат пленени от неприятеля и едните, и другите имат право на третиране като военнопленници.

Глава 2 Военнопленници

Член 4

Военнопленниците са под властта на неприятелското правителство, но не и на лицата или частите, които са ги пленили.

Към тях трябва да се отнасят човечно.

Всичко, което лично им принадлежи, с изключение на оръжие, коне и военни книжа, остава тяхна собственост.

Член 5

Военнопленниците могат да бъдат интернирани в някой град, крепост, лагер или местност със задължение да не се отдалечават оттам вън от определените граници; те обаче не могат да бъдат затваряни освен в случай на наложителна мярка за сигурност, и то само докато са налице обстоятелствата, които са направили тази мярка необходима.

Член 6

Държавата може да използва военнопленниците като работници според чина и способностите им с изключение на офицерите. Работата не трябва да бъде прекомерна и не трябва да има никаква връзка с военните действия.

На военнопленниците може да бъде разрешено да работят за сметка на обществени учреждения или на частни лица, или за своя собствена сметка.

Извършените за сметка на държавата работи се заплащат според тарифите, които са в сила за военните чинове от националната войска за извършване на същите работи или ако не съществуват такива – според тарифата в съотношение с извършените работи.

Когато работите са извършени за сметка на други обществени учреждения или частни лица, условията се определят в съгласие с военните власти.

Надницата на пленниците ще бъде употребявана за облекчение на положението им, а остатъкът ще им бъде броен в момента на освобождението им, като се приспаднат разноските по издръжката.

Член 7

Правителството, в чиято власт се намират военнопленниците, е натоварено с издръжката им.

При липса на нарочно споразумение между воюващите, военнопленниците ще бъдат третирани, що се отнася до храна, спане и облекло, наравно с войските на правителството, което ги е пленило.

Член 8

Военнопленниците ще бъдат подчинени на законите, правилниците и наредбите, действащи във войската на държавата, в чиято власт те се намират. Всяка проява на неподчинение дава право да се вземат спрямо тях необходимите мерки.

Избягалите пленници, които бъдат отново заловени, преди да са се присъединили към своята войска или преди да се излезли от територията, завзета от войската, която ги е пленила, подлежат на дисциплинарно наказание.

Пленниците, които, след като се успели да избягат, бъдат отново пленени, не подлежат на никакво наказание за по-раношното бягство.

Член 9

Всеки военнопленник е длъжен да каже, ако бъде запитан за това, истинското си име и чин и в случай че наруши тази наредба, той се излага на ограничение на предимствата, предвидени за военнопленниците от неговата категория.

Член 10

Военнопленниците могат да бъдат освободени въз основа на дадена дума, ако законите на тяхната страна им разрешават това, в такъв случай те са длъжни под гаранция на личната си чест да изпълняват добросъвестно поетите от тях задължения както към своето собствено правителство, така и към правителството, което ги е пленило.

В такъв случай собственото им правителство е длъжно да не им възлага, нито да приема от тях каквато и да е услуга, противна на дадената дума.

Член 11

Военнопленникът не може да бъде принуден да приеме освобождение въз основа на дадена дума; също така и неприятелското правителство не е длъжно да приеме молбата на пленника да бъде освободен въз основа на дадена дума.

Член 12

Всеки военнопленник, освободен въз основа на дадена дума и отново заловен като участник във въоръжената борба срещу правителството, към което се е задължил с честна дума, или срещу съюзниците му губи правото да бъде третиран като военнопленник и може да бъде изправен пред съд.

Член 13

Лицата, които следват една войска, без пряко да съставляват част от нея, като дописници и репортьори на вестници, лавкаджии и доставчици, които попаднат във властта на неприятеля и които последният намери за полезно да задържи, имат право да бъдат третирани като военнопленници при условие, че са снабдени с легитимация от военната част на войската, която са придружавали.

Член 14

Още при започването на враждебните действия във всяка от воюващите държави, а при нужда и в неутралните страни, които са приютили на своя територия военни лица от воюващите страни, се създава осведомително бюро за военнопленниците. Това бюро, което е натоварено да отговаря на всички запитвания, засягащи последните, получава от различните отговорни служби всички сведения за интернирания, промени, освобождавания въз основа на дадена дума, размени, бягство, зачисления в болница, смърт, както и други сведения, необходими за попълване и поддържане в ред един личен картон за всеки военнопленник. Върху този картон бюрото вписва номера, името и презимето, възрастта, мястото на раждане, чина, военната част, раните, датата и мястото на пленяването, на интернирането, на нараняванията, на смъртта, както и всички особени забележки. След сключването на мира личният картон се предава на правителството на другата воюваща страна.

Осведомителното бюро е натоварено също така да събира, съсредоточава и изпраща на заинтересованите всички предмети за лично ползване, ценности, писма и други, които са намерени на бойното поле или са оставени от пленниците, освободени въз основа на дадена дума, разменени, избягали или починали в болниците и амбулаториите.

Член 15

Дружеството за подпомагане на военнопленниците, редовно образувани съгласно законите на своята страна и имащи за цел да служат за посредници при милосърдната дейност, получават от страна на воюващите за себе си и за своите надлежно акредитирани представители всички улеснения в границите на военните нужди и административния ред за успешното изпълнение на хуманитарната си задача. Пратениците на тези дружества ще могат да бъдат допускани да раздават помощи в лагерите, както и в етапните пунктове за връщащите се в родината си пленници, като бъдат снабдени с лично разрешение, издадено от военните власти и след като поемат писмено задължение, че ще се подчиняват на всички предписани от последните полицейски и за поддържане на реда мерки.

Член 16

Осведомителните бюра са освободени от заплащане на преносни такси. Писмата и записките, както и пощенските колети, предназначени за военнопленниците или изпратени от тях, се освобождават от всякакви пощенски такси както в страните, от които се изпращат и за които са предназначени, така и в страните, през които преминават.

Подаръците и помощите в натура, предназначени за военнопленици, се освобождават от всякакви вносни мита и други, както и от превозни такси по държавните железници.

Член 17

Пленниците-офицери получават такава заплата, на каквато имат право офицерите от същия чин в страната, където са задържани, като платените суми остават в тежест и трябва да бъдат възстановени от тяхното правителство.

Член 18

Военнопленниците имат пълна свобода да изповядват вярата си, включително и да присъстват на религиозните служби на своето вероизповедание при единственото условие да спазват предписанията от военните полицейски власти за поддържането на реда мерки.

Член 19

Завещанията на военнопленниците се приемат или съставят при същите условия, които са предвидени за военните чинове от национална войска.

Същите правила се следват и при актовете във връзка с установяването на смърт, както и при погребението на военнопленници, като се държи сметка за чина и длъжността им.

Член 20

След сключване на мира изпращането на военнопленниците в родината им се извършва във възможния най-кратък срок.

Глава 3 Болни и ранени

Член 21

Задълженията на воюващите във връзка с грижите за болните и ранените са определени в Женевската конвенция.

Раздел 2 Враждебни действия

Глава 1 Средства да се вреди на неприятеля, обсади и бомбардировки

Член 22

Воюващите не разполагат с неограничено право във връзка с избора на средствата да се вреди на неприятеля.

Член 23

Освен запрещенията, предвидени в нарочни споразумения, забранено е също така:

а) да се употребява отрова или отровни оръжия;

б) да бъдат убивани или наранявани с измама лица, принадлежащи на неприятелския народ или войска;

в) да бъде убит или наранен неприятел, който, след като е сложил оръжие и вече няма средства за защита, се е поставил на разположение;

г) да се обявява, че не ще има пощада ;

д) да бъдат употребявани оръжия, снаряди или вещества, които са от естество да причиняват излишни мъки;

е) да се използва незаконно парламентьорско знаме, националното значи или военните знаци и униформата на неприятеля, както и отличителните знаци на Женевската конвенция;

ж) да бъдат разрушавани или изземвани неприятелски имущества освен в случаите, когато тези разрушения или изземвания са повелително наложени от нуждите на войната;

з) да бъдат обявени за погасени, временно обезсилени или неподлежащи на приемане от съдилищата правата и исковете на поданиците на противната страна.

На воюващия е също така забранено да принуждава поданиците на противната страна да вземат участие във военните действия, насочени срещу тяхната страна, дори в случай, че те са били на негова служба преди започването на войната.

Член 24

Военните хитрости и употребата на средства, необходими за добиване на сведения за неприятеля и за местността, се смятат за законни.

Член 25

Забранено е да бъдат нападани или бомбардирани с каквито и да е средства незащитените градове, села и жилища или сгради.

Член 26

Преди да започне бомбардировката, командващият обсадните войски трябва освен нападение с жива сила да направи всички, което зависи от него, за да предупреди властите за това.

Член 27

При обсадите и бомбардировките трябва да бъдат взети всички необходими мерки за запазване, доколкото е възможно, сградите, посветени на вероизповеданията, на изкуствата, на науките и на благотворителността, историческите паметници, болниците и местата, където са настанени болни и ранени, при условия, че те същевременно не се използват за военни цели.

Обсадените са длъжни да отбележат тези сгради или места за настаняване с нарочни видими знаци, които предварително се съобщават на обсадителя.

Член 28

Забранено е да се разграбва град или селище дори, когато са взети с атака.

Глава 2 Шпиони

Член 29

За шпионин може да бъде смятано само онова лице, което действайки тайно или под неверни поводи, събира или се опитва да събере сведения в зоната на военните действия на един воюващ с намерение да ги съобщи на противната страна.

Следователно недегизираните военни лица, които са проникнали в зоната на военните действия на неприятелската войска с цел да съберат сведения, не се смятат за шпиони. Също така не се смятат за шпиони : военните и невоенните лица, изпълняващи открито задачата си, които са натоварени да предадат съобщения, предназначени било за собствената им войска, било за неприятелската войска. Към тази категория принадлежат също така и изпратените с балон да предадат съобщения и въобще да поддържат връзката между различните части на една войска или на една територия.

Член 30

Заловеният на местопрестъплението шпионин не може да бъде наказан без предварителна присъда.

Член 31

Шпионинът, който, след като се е присъединил към войската, към която принадлежи, по-късно бъде пленен от неприятеля, се третира като военнопленник и не носи никаква отговорност за по-раншните си шпионски действия.

Глава 3 Парламентьори

Член 32

За парламентьор се смята онова лице, което е упълномощено от единия от воюващите да влезе в преговори с другия и което се представя с бяло знаме. Той има право на неприкосновеност, както и тромпетистът, тръбачът или барабанчикът, знаменосецът и преводачът, които евентуално ги придружават.

Член 33

Началникът, до когото е изпратен парламентьорът, не е длъжен да го приеме при всички обстоятелства.

Той може да вземе необходимите мерки с цел да попречи на парламентьора да се възползва от мисията си, за да събере сведения.

При злоупотреба той има право временно да задържи парламентьора.

Член 34

Парламентьорът губи правата си на неприкосновеност, ако по положителен и неоспорим начин бъде доказано, че се е възползвал от привилегированото си положение, за да предизвика или извърши акт на предателство.

Глава 4 Капитулации

Член 35

В капитулациите между договарящите страни трябва да се държи сметка за правилата на военната чест.

Веднъж установени, те трябва да бъдат добросъвестно изпълнявани от двете страни.

Глава 5 Примирие

Член 36

Примирието спира военните действия по взаимно съгласие на воюващите страни. Ако то е без определен срок, воюващите страни могат във всяко време да подновят действията при условие обаче неприятелят да бъде своевременно предупреден съобразно клаузите на примирието.

Член 37

Примирието може да бъде общо или местно. Първото спира навсякъде военните действия на воюващите държави; второто - само между известни части от воюващите армии и в определен участък.

Член 38

Примирието трябва да бъде официално и своевременно съобщено на отговорните власти и на войската. Враждебните действия се прекратяват незабавно след съобщението или в определения срок.

Член 39

В клаузите на примирието договарящите страни определят какви отношения биха могли да съществуват в театъра на военните действия, с населението и помежду им.

Член 40

Всяко грубо нарушение на примирието, извършено от една от страните, дава на другата право да го денонсира и дори при спешност незабавно да поднови враждебните действия.

Член 41

Нарушението на клаузите на примирието от частни лица, действащи по свой собствен почин, дава само право да се иска наказание на виновните и ако е нужно, обезщетение за понесените загуби.

Раздел 3 За военната власт върху територията на неприятелската държава

Член 42

Една територия се смята да окупирана, когато фактически се намира под властта на неприятелската войска.

Окупацията се простира само върху териториите, където тази власт е установена и може да бъде упражнявана.

Член 43

Понеже законната власт е фактически минала в ръцете на окупатора, последният ще вземе всички зависещи от него мерки с цел да възстанови и осигури, доколкото е възможно, общественият ред и живот, като зачита, освен при абсолютни пречки, действащите в страната закони.

Член 44

Забранено е на воюващия да принуждава населението на една окупирана територия да дава сведения за войската на другия воюващ или за отбранителните му средства.

Член 45

Забранено е да бъде принуждавано населението на една окупирана територия да полага клетва на неприятелската държава.

Член 46

Честта и правата на семейството, животът на гражданите и частната собственост, както и религиозни убеждения и извършването на религиозни обреди трябва да бъдат зачитани.

Частната собственост не може да бъде конфискувана.

Член 47

Грабежът е изрично забранен.

Член 48

Ако в завзетата територия окупаторът събира установените в полза на държавата данъци, права и такси, той ще върши това, доколкото е възможно, според действащите правила за разхвърляне и разпределяне и поради това ще бъде длъжен да поеме разходите по управлението на завзетата територия в такъв размер, в какъвто законното правителство е било длъжно да прави това.

Член 49

Ако извън посочените в предходния член данъци окупаторът събира и други парични налози в завзетата територия, то това може да се върши само за нуждите на войската или на управлението на тази територия.

Член 50

Не може да бъде налагано на населението каквото и да е колективно наказание, парично или друго на основание на лични деяния, за които то не може да бъде смятано като солидарно отговорно.

Член 51

Никакъв налог не може да бъде събиран освен въз основа на писмена заповед и под отговорността на командващия генерал.

Това събиране ще се предприема, доколкото е възможно, според действащите правила за разхвърляне и разпределение на данъците.

На данъкоплатците ще се издава разписка за всеки налог.

Член 52

Реквизиции в натура и услуги могат да бъдат искани от общините или от жителите само за нуждите на окупационната войска. Те трябва да бъдат в съотношение с източниците на страната и от такова естество, че да не съдържат задължение за населението да взема участие във военните действия срещу своята родина.

Тези реквизиции и услуги могат да се искат само с разрешение от коменданта на окупираното селище.

Престациите в натура ще бъдат, доколкото е възможно, заплащани в брой; ако ли не, срещу тях ще бъдат издавани разписки и заплащането на дължимите суми ще се извърши колкото е възможно по-скоро.

Член 53

Войската, която окупира една територия, може да изземе само наличните пари, фондовете и изискуемите ценни книжа, складовете и припасите в въобще всичките движими имущества на държавата, които могат да служат за водене на военните действия.

Всички средства по суша, по море или по въздуха, предназначени за предаване на новини, за превоз на хора или на вещи извън случаите, уредени от морското право, оръжейните складове и въобще всякакъв вид бойни припаси, могат да бъдат иззети зори когато принадлежат на частни лица, но те трябва да бъдат върнати и обезщетенията уредени при сключването на мира.

Член 54

Подводните кабели, които свързват една завзета територия, не могат да бъдат иззети или разрушени освен при абсолютна нужда. Те също така трябва да бъдат възстановени и обезщетенията уредени при сключването на мира.

Член 55

Държавата окупаторка се смята за управител и плодоползвател на обществените сгради, недвижимите имущества, горите и земеделските стопанства в завзетата страна, които принадлежат на неприятелската държава. Тя трябва да запази субстанцията на тези имущества и да ги управлява съобразно правилата на плодоползването.

Член 56

Имуществата на общините, тези на учрежденията, посветени на вероизповеданията, на благотворителността и образованието, на изкуствата и науките, дори когато принадлежат на държавата, ще бъдат третирани като частна собственост.

Всяко изземване, разрушаване или умишлено повреждане на подобни учреждения, исторически паметници, творби на изкуството и науката е забранено и трябва да бъде преследвано.

Бележки

1. Слава Стефанова (1958), Международни актове и договори (1648-1918), София: Държавно издателство "Наука и изкуство", стр. 425-434.
2. Carnegie Endowment for International Peace, Les conventions et déclarations de La Haye de 1899 et de 1907, New York: Oxford University Press, 1919, 100-132 via Internet Archive; Виж също CONVENTION RESPECTING THE LAWS AND CUSTOMS OF WAR ON LAND, (Hague IV); October 18, 1907 на страницата на Avalon Project; Yale Law School
3. За статуса на конвенцията виж базата данни с международни договори на Нидерландия (Overheid.nl/Treaty Database). Княжество България подписва конвенцията на 18 октомври 1907 година, но до този момент (15 декември 2024 година) тя все още не е ратифицирана от Народното събрание.